Усмивката му е сърдечна и широка. Сигурна съм, че е имал счетоводител. Сигурна съм, че счетоводителят е присъствал на процеса. Изумително е, че той може да покаже среден пръст на всички точно както е правел през последните няколко десетилетия — да подмами системата да се хване на въдицата и да му се размине. На Еди обаче не просто му се разминава, на мен ми се иска да му се размине. На негова страна съм. Всички са. На страната на тази наперена лондонска психопатия. Забавно е. Не изглежда истински модерно, жестоко, зловещо престъпление, а по-скоро хубаво старомодно британско прегрешение. Наше си, брекзит престъпление. Боб Хоскинс, Дани Дайър, Барбара Уиндзър, „Италианска афера“, престъпление с кървави улики в багажника.
— Добре.
Привеждам се напред. Искам да разбере, че ще се включа в играта.
— Няма да ми разкажеш за Ричардсън или за други подобни неща, нали, Еди? — Просто искам да разбера точно каква игра играем.
— Ерин, сладурче, ще ти кажа каквото поискаш. Аз съм като отворена книга. Може и да не знам всички отговори на въпросите ти, но със сигурност ще се опитам. И така, какво ще кажеш за една усмивка?
И палаво навежда глава.
Не се сдържам — налудничаво е, но адски се забавлявам. Ухилвам се до ушите.
— Много благодаря, Еди. В такъв случай ще ни разкажеш ли за Чарли Ричардсън, главатаря на бандата? Що за човек беше?
Мисля, че вече съм наясно с правилата. Питай заобиколно, питай за мнение, не за факти.
— Той беше отвратително същество… но по възможно най-хубав начин. Отвратителните човешки същества нерядко са такива. — Еди въздъхва. — За Ричардсън вече всичко е казано. Замесените в онази стара история от Ист Енд са покойници. Не бива да доносничиш за мъртвите и със сигурност не бива да говориш лошо за тях… но Чарли беше проклетник. Не съм го виждал да изтезава никого. Но разказваше такива работи. Използваше генератор от разглобен бомбардировач от Втората световна война, за да пуска ток на хора. Измъчваше ги, кълцаше ги, вземаше им акъла, докато не му кажат каквото иска. Веднъж го попитах: „Откъде си сигурен, че не те лъжат, щом ги изтезаваш?“. А той отговори: „Лъжат, докато не станат като малки деца — после казват само истината“. Само че нали разбираш, аз не го питах това. Имах предвид: ами ако още в самото начало са ти казали истината, а ти си продължил да ги изтезаваш, докато не изфабрикуват нещо? На Чарли това и през ум не му минаваше. Не го питах отново. Чарли беше от друго поколение. Въобразяваше си, че разбира живота. Изтезанията обаче не вършат работа. Трябва да уважаваш хората, нали така, Ерин? Ако търсиш уважение, трябва да се постараеш да бъдеш достоен за него. Да оставиш хората да умрат с достойнство. От тях си зависи как са живели. Никой не може да те обвини, че си сбъркал, ако си се отнасял към хората с уважение.
Не съм сигурна, че е съвсем вярно, но продължавам:
— Ти отнасяш ли се с уважение към хората, Еди?
Струва ми се важен въпрос. Той вдига очи към мен, полускрити зад тежките клепачи.
— Да. Винаги е било така и винаги ще бъде. Човек обаче не се захваща с някои неща, ако не знае правилата, Ерин. А ако си се включил в играта, не бива да се оплакваш, когато губиш. Научи се да губиш достойно, добрият играч винаги позволява на съперниците си да губят с достойнство.
Еди млъква, измерва ме изпитателно с поглед. Преценява ме. Иска да каже нещо. Давам му минута, но той отмества очи, променя намерението си.
Настъпва мълчание. Той изглежда разсеян, мислите му са другаде. Приближаваме опасна зона, усещам го. Сменям темата към нещо по-леко:
— Какво ще направиш най-напред, след като те освободят? Имаш ли конкретно желание?
— Изключи я.
Той се взира в мен настойчиво, без да трепне. Обаянието му внезапно се е изпарило. Вече не съм способна да тълкувам положението. Няма социални особености, които да разчета; липсва ми референтна рамка.
— Изключи камерата. Веднага.
Неподвижен е. Стабилен, непоклатим. Опасен.
Изключвам несръчно камерата. Защо му се подчинявам? Това е най-неуместната идея в създалото се положение, обаче нямам друг вариант. Мога да повикам надзирателите, но положението е различно. Тук става нещо друго. Искам да разбера какво е. Подчинявам му се.