Червената лампичка угасва.
— Всичко наред ли е, Еди?
Не знам защо го питам. Очевидно е добре. Моите ръце треперят.
— С теб да, сладурче. Успокой се.
Лицето му е омекнало. Тонът му е благ. Раменете ми бавно се отпускат. Не съм усетила кога съм ги стегнала.
— Извинявай, ако съм те уплашил, обаче знаеш ли какво… Хм, добре де… — Като че ли води вътрешна борба.
И после завършва:
— Искам да те помоля за нещо. Още преди се канех, по телефона, но тогава нямаше как, а не искам пред камерата. Ще те помоля за една услуга. Напълно искрен съм, това е единствената причина да ти дам интервю. Осигуриш ли ми каквото искам, и аз ще ти дам каквото искаш. Ето това е. Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Не мога да повярвам, че се случва. Макар че, честно казано, нямам представа какво точно се случва. Чудя се дали това е причината да ми оставя онези съобщения. Ако са от него.
— Не съм свикнал да искам услуги, затова имай търпение. — Прокашля се. — Въпросът е личен. Намирам тези неща за доста… стресиращи. А на моята възраст се старая да не се подлагам на напрежение, знаеш как е. Искам да направиш нещо за мен. Ще направиш ли нещо за мен, сладурче?
Наблюдава ме. Преглъщам измъчено. И после си спомням, че той най-вероятно иска истински отговор. Мислите ми се задвижват с нова бързина. Какво ще иска? О, боже? Дано да не е нещо сексуално!
Млъквай, Ерин. Разбира се, че няма да е сексуално.
— Ами… какво нещо? — Опитвам се гласът ми да звучи равно.
— Допускал съм грешки през живота си. С близките си хора. Може би. Със съпругата си със сигурност, но вече всичко приключи, всичко е зад гърба ми. Така. Примирил съм се. Имам обаче дъщеря. Шарлът. Лоти. Тя е… на двайсет и осем. Малко прилича на теб. С тъмна коса, хубава, целият свят е в краката й. Красавица. В момента не си говорим. Не ме иска в живота си, край семейството си. Сигурно разбираш. И не я виня, тя е умно момиче. Така я възпитахме. Има си чудесен мъж, той се държи добре с нея, имат две дъщери. Виж, ясно е, че не съм бил идеалният баща. Не се съмнявам, че вече си го разбрала. Както и да е, с две думи, искам да поговориш с нея.
Кима замислено. Най-сетне е казал каквото иска.
Иска да поговоря с отчуждената му дъщеря. Отлично. Още семейни драми. Нямам нужда от това в момента. Имам си предостатъчно у дома. Положението обаче определено не е толкова лошо, колкото можеше да бъде. Мога да поговоря с дъщеря му. И бездруго планирах да я интервюирам. Освен ако молбата му всъщност не е евфемизъм? Това ли ще се окаже? Да не би да иска да я убия? Боже, дано не е така! Би се изразил по-недвусмислено, нали? Нали? Странна работа.
— Еди, моля да ми обясниш по-конкретно. За какво искаш да говоря с Шарлът? За документалния филм ли? Или за нещо друго? — Предпазливо подбирам думите.
Очевидно разговорът не е лек за него, трудно му е да отправя лична молба. Едва ли е имал нужда да го прави по-рано. Наистина не искам да го ядосвам.
— Не, не за документалния филм. Извинявай, но не ми дреме за филма. Проучих те, след като ми споменаха за тази работа, поръчах да те проверят. Стори ми се свястно момиче, с което дъщеря ми би се сприятелила. Може би ще ти се довери. Не ме бива много в тези работи, искам тя да види, че се старая. Убеди я, че съм свестен, държа нещата под контрол. Ерин, много ще зарадваш един старец, ако направиш това за мен. Няма кого друг да помоля, нали разбираш? Нямам много приятелки, а дори да имах, Лоти ще си плюе на петите, ако ги види. Трябва да разбере, че когато изляза от тук, ще съм друг човек. Ще я подкрепям. Искам отново да бъда част от живота й. Да й помагам. Да виждам децата. Моите внучки. Такива работи. Налей й малко ум в главата. Познавам я. Кажи й, че съм друг човек, променил съм се. — Той млъква.
Стаята притихва. Защо, за бога, би ме послушала дъщеря му? Откъде му хрумна? Може би изобщо не е такъв, за какъвто го мислех. И тогава мярвам отражението си в стъклото върху затворническата стена. Костюм, блуза, високи токчета, лъскава коса, слънчеви отблясъци по новата ми брачна халка. Разбирам какво вижда той. Изглеждам като млада жена, която контролира живота си, на прага на нещо важно. Професионалистка, но и все още открита, твърда, но и мека в онзи вълшебен период между младостта и старостта. Може би има право. Дъщеря му може и да се вслуша в мен.
Изобщо не чувам надзирателите. Къде ли са? Грижа ли ги е какво се случва тук? Еди ли е уредил да не бъдат в стаята, той ли ги е помолил да не ни прекъсват? Все още има влияние извън затвора, нали? Поглеждам го. Разбира се, че има. Сигурно трябва да внимават с него, ще излезе на свобода само след два месеца. Недосегаем. И току-що ме е помолил за услуга.