— Ще го направя. — Майната му, съдбата обича храбрите.
— А така! — усмихва се той.
Коремът ми се свива, когато осъзнавам, че тук се крие шанс за Марк и за мен. Мога да поискам услуга в замяна. Но редно ли е да го правя? Добра идея ли е?
— Еди? — снишавам глас, привеждам се към него, в случай че някой слуша. — Ако ти помогна, ще ми помогнеш ли и ти? Не познавам друг, който е в състояние да ми съдейства за това.
Гласът ми звучи различно: по-сериозен, но и по-тънък от обикновено. Взискателен.
Той присвива очи. Проучва ме. Лесно може да ме разгадае. Каква заплаха може да представлявам? Еди го установява и по устните му плъзва усмивка.
— Какво искаш?
— С две думи… имам скъпоценни камъни, които… намерих. Добре де, звучи малко… Не мога да ги продам. Незаконни са. Ето това е. А трябва да ги продам… по втория начин. Познаваш ли някой, който би могъл… — Шепотът ми заглъхва.
Явно не само на бивш главатар на банда му е трудно да иска услуги.
Еди вече ми се хили насреща.
— Ах ти, палавнице. Тихите води са най-дълбоки! Едно ще ти призная — мен трудно може да ме учуди човек, скъпа, обаче това не го очаквах. Май си имаш сериозен проблем. За колко камъка става дума и за какви?
Еди страшно се забавлява. Отново е в играта.
— Около двеста диаманта, шлифовани, безупречни, всичките по два карата. — Говоря тихо, но от поведението му заключавам, че никой не ни слуша.
— Мамка му! Откъде ги докопа, по дяволите? — Гласът му отеква през арката по коридора.
Дано никой да не слуша, иначе съм прецакана. Еди вече ме гледа с други очи. Впечатлен е. Един милион си е един милион. Но пък един милион не е същото, каквото е било преди.
— Ха! — изсмива се той. — Обикновено не греша за хората. Ама човек се учи всеки ден, нали? Много добре. Да, Ерин, мога да ти помогна да си решиш проблема. Имаш ли номерирана сметка?
Кимвам. Той отново се засмива доволно.
— Ама разбира се, че имаш. Блестящо. Ти си голяма находка, сладурче, страхотна находка. Добре, другата седмица ще ти се обади един човек. Направи каквото ти каже. Той ще оправи нещата, ще поговоря с него. Съгласна ли си?
Целият грее срещу мен. Радвам се, че се получи така, но въпреки това малко се притеснявам. Стана толкова лесно. Дори не съм сигурна как точно се случи.
А сега трябва да спазя своята част от сделката.
— Мога да намина при дъщеря ти следващата седмица. Днес следобед ще се обадя на Шарлът и ще уговоря среща.
Знам, че тя ще приеме. Не съм казала на Еди, но двете вече проведохме кратък разговор. Стори ми се симпатична.
— Имаш ли номера? Адреса?
Напереността му се е стопила. Отново звучи като старец — уплашен и обнадежден.
— Да. Ще си поговоря хубаво с нея.
Изведнъж ми хрумва още нещо. Много е просто, но според мен ще свърши чудесна работа.
— Еди, искаш ли да включа камерата и да запишем послание към Лоти? Ще го изрежа от интервюто и тя ще може да го гледа, когато се срещна с нея. Според мен ще бъде много въздействащо да чуе всичко лично от теб. Сигурна съм. За мен би било, ако ставаше дума за моя баща.
Струва си да опитаме. Той ще го каже по-добре от мен, няма съмнение. Еди обмисля, барабани с пръсти по масата. После кимва.
— Да, имаш право, да го направим. — Напрегнат е, слава богу, наистина е напрегнат.
— Добре. Сега ще включа камерата. Нещо против? Той оправя анцуга си, изпъва гръб, леко се накланя напред.
Аз спирам с пръст върху копчето за запис.
— Еди, може ли да попитам още нещо? Не си оставял съобщения на телефонния ми секретар у дома, нали?
— Не съм, сладурче. Не съм аз.
Е, това решава проблема.
— Добре. Няма значение. Добре, Еди, готова съм.
И включвам камерата.
Когато се прибирам у дома, разказвам на Марк какво съм направила. За сделката, която съм уредила за нас. Досещам се какво предстои, подготвям се. Съзнавам, че е чиста лудост, опасно е, но имам вяра на Еди. А сега, след като знам, че не той е звънял и не той е оставял съобщения, не ми изглежда толкова плашещ.
Марк не се разкрещява, макар че очевидно му се иска. Остава спокоен. Обяснява ми всичко.
— Знам, че си действала на момента и си се възползвала от шанса, докато го има, но точно така хората допускат грешки, Ерин. Ако някой разбере за тази сделка… ако историята с Холи се развие, няма ли разузнаването да се опита да намери колкото се може повече твои записи от охранителните камери? Просто трябва да бъдем изключително предпазливи. Разбира се, ако човекът, за който ти каза Еди, свърши работа, би било фантастично. В противен случай няма какво да предприемем, ако ни ограбят. Няма измъкване, ако инспектор Фостър те наблюдава и види тази история.