Марк се обажда преди лягане, за да ме провери. Само на него вдигам.
— Да, добре съм. Гледам нещо на компютъра. — На практика е вярно.
— Как се чувстваш? — пита.
Не иска да ме притиска, но още е напрегнат, личи си.
— Добре съм, скъпи, честно. Не се тревожи за мен. Съвсем добре съм.
Уверявам го, че го обичам. Той мен — също.
Когато се усещам достатъчно уверена с пистолета, го почиствам старателно отново и увивам дръжката с тиксо от кутията с инструменти на Марк. Релефните части на дръжката не задържат отпечатъци, обаче гладките участъци отпред и отзад — да. От интернет научавам, че е по-лесно да сваля тиксото, след като стрелям, отколкото да почистя пистолета след стрелба. Познавам се и съм наясно, че няма да разсъждавам трезво след случилото се. Ако се случи. Тиксото ще помогне.
Оставям на Марк бележка на стълбите в коридора. Когато се върне от Ню Йорк утре вечер, аз няма да съм у дома. В бележката пише, че го обичам с цялото си сърце, извинявам се за бъркотията, но не съм искала да оставам у дома сама, затова ще преспя у Каро. Да не се тревожи. Скоро ще се видим.
Заемам се да събирам необходимото сред разхвърляния ни дом. Свалям на телефона си приложение с джипиес — трябва ми, за да намеря координатите на мястото на срещата. Слагам в раница пистолета, патроните, телефона и флашката. И чифт дрехи за смяна. Тоалетни принадлежности. Стар жълт будилник, който имам още от малка, туристическите си дрехи и обувки и едно фенерче. Докато обикалям къщата да събирам вещите, се питам кога започна всичко това. Ако върна лентата назад, колко назад ще бъде? Отпреди да включа телефона ли? Преди да отворим сака? До кръга от плаващи във водата листове? До сватбата? До деня, когато Марк ми се обади от мъжката тоалетна? Толкова назад ли?
35
Петък, 30 септември
Прицелваш се и натискаш
Седем сутринта. Натоварвам нещата на колата и потеглям. Пътят за Норфък е почти празен, Радио 4 звучи тихо в колата, докато премислям всичко. Реших, че е най-сигурно да заложа на Норфък. Мястото е уединено. Няма реално полицейско присъствие. Познавам гората. И няма охранителни камери. Няма да ме наблюдават. Ако някой ме проследи, ще разбера. Ще спра на твърдия банкет на шосето и отново ще изпратя съобщение на номера от телефона. Определила съм само време и най-общо местоположение за утре. Ще изпратя подробни джипиес координати сутринта преди срещата.
Марк излита от Ню Йорк едва днес вечерта и ще се прибере у дома чак след полунощ. Опитвам да не си представям лицето му, очите му, когато ме види утре сутринта, след като най-сетне се прибера вкъщи, след като всичко приключи. Ще знае, че съм го лъгала. Ще знае, че не съм спала у Каро, не е глупак. И ще трябва да му разкажа всичко. Обещавам си, когато всичко приключи, да бъда честна, никога повече да не лъжа. Ще бъда най-добрата съпруга на света. Обещавам.
Резервирала съм стая в хотел. Не в същия хотел, в който отседнахме преди. В този никога не съм била. Планирам да остана една нощ. Уговорила съм срещата за шест сутринта и отсреща ми потвърдиха. Получих и ново гласово съобщение. Същият мъжки глас като преди. Иска да му предам и координатите на потъналия самолет. Вече е част от сделката. За късмет, разполагам с тази информация.
Ще успеят да пристигнат за срещата, където и да се намират. С частен самолет от която и да е точка на света ще им отнеме часове, не дни. Русия е на четири часа път. Имат предостатъчно време да стигнат, откъдето и да идват.
Избрала съм усамотено място, насред гората, а часът е шест сутринта, защото колкото по-рано, толкова по-добре. Не искам да ме прекъсват, имам си достатъчно тревоги. Раницата ми е на задната седалка, под дебелото палто. Вътре има малка кутия с храна за спешни случаи и бутилка вода. Навън е студено, а днес ме чака много работа. Флашката е в предния джоб с цип на раницата на сигурно и достъпно място. Във вътрешния джоб за компютри чака пистолетът в кутията си до патроните и телефона. Всичко, което ще ми трябва утре.
Пристигам в хотела в десет сутринта. Не съм получавала повече гласови съобщения. Настаняването минава благополучно. Рецепционистката е мила, но очевидно работи временно, докато се върне в университета. Не проявява никакъв интерес към мен, което идеално ме устройва с оглед на графика ми.