Само че малки фирми от Базилдън обикновено не могат да си позволят самолети за 60 милиона. Да, да, толкова струва самолетът. Повече от шейсет милиона долара. Къщата ни е нашето най-скъпо притежание, а струва само милион и половина. И още не сме я изплатили. Започвам да се чудя дали тези хора, които и да бяха, изобщо ще забележат липсата на сака. Очевидно това не е бил основният им бизнес, но бил ли е дори нещо странично? Наистина се питам дали ще забележат липсата. Все някой ги търси: самолети за шейсет милиона долара, екипажите и собствениците им не изчезват току-така, нали? Оставят празнина.
„Консултанти Егис“ е корпорация, регистрирана в Люксембург. Има логика може би. За Люксембург не знам много — само, че е данъчен рай. Сигурна съм, че „Егис“ е куха фирма. Марк ми го обясни навремето — тези фирми са основани да сключват сделки, но нямат авоари или услуги, които да предлагат или да ползват.
Отново отварям информацията за въздушните трасета и разглеждам нашия участък — празния черен сектор на екрана над Френска Полинезия: в момента не прелитат самолети. Пилотът на хеликоптера ни обясни, че разузнавателни самолети не летят толкова далече от сушата, а хеликоптерите само сноват между островите. Резервоарите им не са достатъчно големи, за да прелетят цялото разстояние обратно до континента, освен ако не презаредят на кораб с гориво. А територията между Америка и Азия е доста обширна, ако някой изобщо издирва този самолет. Информация за мястото на излитане или за дестинацията на самолета би ни помогнала да разберем кои са били тези хора.
Триъгълничето най-близо до нашия остров на картата в момента трепти на еднакво разстояние от нас и от Хаваите. Чуквам върху него и научавам, че е пътнически самолет, който лети от Лос Анджелис към Австралия. От информацията в реално време в интернет става ясно, че самолети все пак прелитат над обширната площ на Северния и Южния Пасифик. Винаги съм мислила, че самолетите се стремят да го избягват, защото няма къде да кацнат при спешност — не е ли по-добре да летиш над суша, в случай че нещо се обърка? Там поне има шанс да се приземиш — за предпочитане е, отколкото над безкрайни водни площи. Оказва се обаче, че в небето над нас има няколко въздушни трасета, които пресичат Тихия океан. Хора пътуват оттам, макар че въздушното движение е значително по-ненатоварено в сравнение с оживените трансатлантически трасета, които и сега са целите цветни: самолетите пъплят като пурпурни мравки по екрана. Точно над нас обаче не прелита почти нищо. Предимно пътнически полети от Ел Ей или Сан Франциско към Япония, Сидни и Нова Зеландия. В този момент забелязвам още един триъгълник, по-високо на картата от другите. Като че ли идва от Русия. Придвижвам курсора върху него. Да. Гълфстрийм G550, частен самолет. Още един. Лети в обратна посока на повечето други полети над Тихия океан — надясно, над Централна или Северна Америка, още не мога да определя точно.
Не знам къде да търся тези хора. Гугъл не дава никаква друга информация за изчезнали самолети през последните няколко дни освен за един малък, изчезнал в Уайоминг. Повече от основателно е да заключим, че това не са нашите хора. Вероятно е любител пилот, който се е поувлякъл, или фермер, допуснал фатална грешка. Сигурна съм, че тази загадка ще намери решение. Така или иначе, онлайн не намирам нищо за нашия изчезнал самолет.
Търся частни летища в Русия. Многобройни са, разбира се — сигурно имаш ли пари, служителите от въздушния контрол ще те скрият, щом се налага. Вероятно навсякъде по света е така.
Неочаквано си спомням за хората, които видяхме в първокласния салон на летище „Хийтроу“. Милионерите, които не изглеждаха като милионери. Защо не летяха със собствени самолети? Или с чартърни полети? След бързо проучване научавам, че наемането на чартър от Лондон до Лос Анджелис струва около четири хиляди лири на човек, ако самолетът се връща празен, и трийсет хиляди за целия самолет. Билетът за първа класа без натрупани точки е около девет хиляди лири в двете посоки. Ако си достатъчно богат да пътуваш в първа класа, защо да не си наемеш чартърен самолет? Защо да не си купиш дори?
Може би нашите хора не са толкова съобразителни. Може би не са достатъчно богати. Може би хората в онзи салон дори не плащат сами за билетите си.
Вече всичко ми се струва различно. Първа класа не ме впечатлява толкова. Изглежда ми малко… ами малко глупаво в сравнение.
Тази призрачни хора обитават свят, който досега не подозирах, че съществува. Свят, в който не знам как да проникна. Не съм сигурна, че ще намерим нещо, което те не биха желали да намерим. Да си го кажем честно: не съм шпионин, нямам достъп до бази данни, до ресурси…