Когато приключвам, Марк се обляга на канапето и скръства ръце пред гърдите си. Поема си дълбоко дъх, преди да продължи.
— Добре, ето как стоят нещата според мен. Първо, относно снимката в кабинета. Онзи ден я сканирах, за да я изпратя на мама. Това е обяснението.
— Боже, Марк! Значи никой не е взел снимката?
Той ми се усмихва развеселено и аз усещам как бузите ми пламват. Боже, адски се срамувам. Отпускам глава между дланите си. Параноична идиотка. Изведнъж вече не съм сигурна дали всичко е действително, или голяма част е изфабрикувана от адреналина.
Марк изсумтява през смях тихо и продължава:
— Да, снимката е на сигурно място. Второ, не съм убеден, че трябва да придаваме голямо значение на открехнатата задна врата. Знаеш, че съзнанието крои номера, когато човек е под стрес. И все пак ми се струва, че мъжът, когото си срещнала днес, може да се окаже сериозен проблем. Според мен основателно се тревожиш. Първата ми мисъл беше, че Патрик е свързан с инспектор Фостър и с издирването на Холи. Не си ли съгласна? Това ми се струва единственото логично обяснение. Проследил те е, видял те е в затвора „Пентънвил“ един ден преди датата за интервюто и е решил да се намеси и да ти зададе няколко въпроса. Логично е. Няма откъде да знае, че са те повикали на среща ден по-рано и ти си узнала едва предишната вечер. Според мен така стоят нещата.
Звучи логично. Аз обаче не мога да се отърся от усещането, че става дума за нещо напълно различно.
— Ама защо не се представи като полицай, Марк? А съобщенията на телефонния секретар? Полицаите оставят ли странни съобщения?
— Виж, знам, че мислиш за хората от самолета, но разсъди логично, Ерин: ако бяха те, ако знаеха къде си, щяхме ли още да сме тук? А онези неща щяха ли да са още на тавана?
Въпросът му увисва във въздуха. Клатя глава.
— Не, едва ли — отговарям бавно, осъзнавайки истината в думите си.
Марк продължава оживено:
— Не знам защо не ти е казал, че е полицай. Сигурно се е надявал да му повярваш, че работи в затвора — нали е бил под прикритие? А за съобщенията — може да са обикновен номер. Не знам, случайни набирания. Стига де, нали си даваш сметка, че това не е нашата будка за вестници? Повечето такива в Лондон имат този звук. Наистина не мисля, че някой ни заплашва. Може да е свързано с хората, които интервюираш. Това определено е възможност, нали?
Замислям се за Еди и за шампанското. Да, определено. Може би Еди иска да говори с мен? Но нима е възможно да се обажда от непознат номер от затвора? Не биха му позволили да разполага с личен телефон. И тогава се досещам. Еди е престъпник. Разбира се, че ще намери начин да ми се обади. Помня, че четох за начините, по които членове на банди вкарват в затвора непроследими мобилни телефони. Процесът причинява дискомфорт на контрабандиста, но той бива щедро възмезден или поне не го убиват в леглото. Като нищо може Еди да ми е оставил съобщенията.
— Ерин, налага се да се съсредоточиш над реалното положение. Онзи мъж, с когото си говорила днес — Патрик. Да допуснем, че те проверява. Остави липсващата снимка и задната ни врата. Със снимката всичко е наред, а що се отнася до вратата, понякога просто забравяме да заключваме…
— Аз не забравям, Марк. Не забравям да заключвам — прекъсвам го, но убедеността ми отслабва.
— Напротив, Ерин, забравяш. — Взира се в мен за секунда, намръщва се изненадан. — Извинявай, скъпа, но определено си го правила и друг път. Нали знаеш, че вратата се отваря, ако не е заключена както трябва? Повярвай ми, не за пръв път забравяш да заключиш.
Наистина ли? Прав е, че това се случва. Явно съм я забравила отключена. После си спомням за снимката ни. Може би не е в стаята ни от дни, а аз едва сега забелязвам, че липсва. Дори не съм проверявала телефонния секретар. Мамка му. Ще се окаже, че не съм и наполовина толкова наблюдателна, колкото си мисля, а напоследък имам доста грижи. Божичко, дано не ръся грешки из цял Лондон.
— Не се тревожи, Ерин, всичко е наред. Просто се съсредоточи над реалния човек, когото си срещнала днес. Над фактите. Този Патрик сигурно е от полицията. Не знам, може да проучват смътната вероятност да предаваш информация между затворите или нещо подобно. Така де, баща ти все пак живее в Саудитска Арабия, нали?
Измервам го строго с поглед. Не говорим за семейството ми. Странно защо Марк повдига въпроса точно сега.
— От полицията са длъжни да проверят всички възможности, дори да не те подозират. Трябва поне да го отметнат. Налудничаво би било да не те проучат. В този смисъл, скъпа, наистина смятам, че трябва да се откажеш от сюжетната линия за Холи. Просто се откажи. В момента вниманието към нея е твърде голямо. Достатъчно е инспектор Фостър да се поразрови съвсем малко, и ще започне да задава неудобни въпроси за нас. Меко казано.