— Така ли?
— О, да. След това отиват някъде, където има топъл климат и си построяват дворец.
Колинс искаше да зададе още няколко въпроса, но се отказа. Всичко вървеше като по вода. Тези хора си мислеха, че той е клас А и че е истинският собственик на утилизатора. Нямаше смисъл да ги разочарова.
— Погрижи се за всичко — нареди той на мъжа.
— Разбира се, господине — отговори той. — Винаги го правя.
През останалата част от деня Колинс седя на едно канапе, пи напитки с лед и наблюдаваше как хората от строителната компания Максима Олф материализират оборудването си и издигат новия му дом.
Получи се нещо ниско, с двайсетина стаи, което Колинс оцени като доста скромно при дадените обстоятелства. Бяха използвани само най-добрите материали, най-престижните архитекти и дизайнери.
До вечерта всичко беше готово, а малката армия работници събра нещата си и изчезна.
Колинс позволи на готвача си да му приготви лека вечеря, а после седна в огромната всекидневна, за да премисли нещата още веднъж. Край него тихо жужеше утилизаторът.
Запали дебела пура и вдъхна аромата. Най-напред, той не беше в състояние да приеме никакво свръхестествено обяснение. Тук нямаха пръст демони и дяволи. Къщата му построиха най-обикновени човешки същества, които се смееха и ругаеха като всеки друг. Утилизаторът беше чисто и просто апарат, чийто принцип на действие не разбираше и нямаше желание да разбере.
Може би беше донесен от друга планета? Едва ли. Нямаше да си направят труда да научат английски само заради него.
Вероятно бе дошъл от бъдещето на земята. Но как?
Облегна се удобно и дръпна от пурата. Неприятности винаги ще има, припомни си той. Защо да не бе възможно този утилизатор да е попаднал в миналото по погрешка? В края на краищата, той можеше да направи нещо от нищо, а това бе нещо доста сложна задача.
Какво чудесно бъдеще е това, помисли си. Машини на желанията. Невероятно цивилизовано! Човек само трябва да си помисли нещо и… моля заповядайте. Готово. След време може би щяха да елиминират и натискането на бутона, за да се премахне ръчният труд окончателно.
Разбира се, трябваше да внимава. Все още не беше се справил с истинския собственик. Той несъмнено щеше да опита да си върне машината. Вероятно тези от клас А бяха някаква наследствена олигархия или клика…
Нещо помръдна и привлече погледа му. Утилизаторът трепереше като есенен лист в буря.
Колинс тръгна към него мрачно намръщен. Треперещият утилизатор бе заобиколен от облак мъгла. Сякаш бе прегрял.
Може би го беше натоварил повече, отколкото трябва? Дали една кофа вода не би…
После забеляза, че утилизаторът е станал значително по-малък отпреди и продължаваше да намалява пред очите му.
Собственикът! Или онези от клас А! Изглежда това беше микротрансферът, за който бе споменал Лийк. Ако не предприемеше нещо веднага, машината на желанията щеше да се стопи пред очите му и…
— Лийк от службата за сигурност — извика Колинс. Натисна бутона и веднага дръпна ръката си — беше много горещ.
Лийк се появи в ъгъла на стаята. Този път беше с памучни панталони и спортна риза. Носеше стик за голф.
— Трябва ли да ме безпокоят всеки път, когато…
— Направи нещо! — изкрещя му Колинс и посочи утилизатора, който вече беше станал десетина сантиметра и светеше в тъмночервено.
— Не мога да направя нищо — отговори Лийк. — Имам лиценз само за Темпоралната стена. Трябват ти хора от „Микроконтрол“.
Вдигна стика за голф и изчезна.
— Микроконтрол! — извика Колинс и посегна към бутона. Веднага отдръпна ръката си. Утилизаторът беше станал петсантиметров и много горещ. Бутонът едва се виждаше — беше станал колкото карфица.
Колинс се обърна, грабна една възглавничка и го натисна през нея.
Появи се момиче с рогови очила, бележник и подострен молив.
— С кого желаете да ви уговоря среща? — попита то лениво и се приготви да записва.
— Искам някой да ми помогне! Веднага! — изрева Колинс и пак впери поглед в утилизатора, който продължаваше да намалява.
— Господин Вергон излезе в обедна почивка — отговори момичето и захапа молива си замислено. — Излезе от зоната и не мога да се свържа с него.
— С кого можеш да се свържеш?
Секретарката прелисти бележника си.
— Господин Вис е в континуума Диег, а господин Елгис е на проучвателна експедиция в палеолита. В Европа. Ако наистина бързате, по-добре повикайте служба Контрол по трансферите. Те са малко звено, но пък…
— Контрол по трансферите. Добре, чупка!
Насочи цялото си внимание към утилизатора. Натисна бутона с опърлената възглавница още веднъж. Нищо не се случи. Машината беше станала само сантиметър и той си даде сметка, че възглавницата няма да свърши работа.