— Дайрън, разкажи ми за годините в армията!
Болка… Бягай, копеле, не спирай… Дисциплината е в основата на всяка една победа…Трябва да убиваш… да убиваш… кръвта е… синя като небето…
— Не беше зле, док… храна на аванта, редовен сън… … Смит, който си взриви мозъка, защото психиатрите от армията казаха, че не бил годен… … Били, който също сложи край на живота си, защото го беше толкова… толкова страх… … аз, който… който исках да избягам… от себе си… от полковника… от радиацията… от НЕЩОТО… господи…
— А, някога било ли те е страх, Дайрън?!
Страхът като огромен лешояд, който забива грозния си клюн в плътта ти… страхът да не бъдеш първия, който ще умре… или последния, за да видиш другите как умират… страхът да не би да има и нещо по-лошо от смъртта… от края, да си на края…
— Не, док, не ме е било страх… или поне, доколкото си спомням! — усещах как пулса ми започва да препуска като лудо стадо коне. Чувствах ударите на собственото си сърце в ушите ми… и в стомаха ми…
Накъде ме водиш, доктор Реймънд?!
Страхът… бягай, Дайрън… не го оставяй да те…проклетия лекар…
— Думата „смърт“ какви асоциации предизвиква в теб?! — гласът на милия двестадолоров лекар беше леко дрезгав.
Страхът… докторът е твоят страх… той те води към страха, Дайрън…не го оставяй…
Дали не бързаше да ме изклати, защото някъде го чакаше някой друг, който щеше да му плати още двеста долара, за да забие фиброиглата си отново и за да пита като стара винилова плоча — „ опиши ми…кажи ми…какво чувстваш и т.н.“, докато си гледаше добре изрязаните нокти и смяташе дали ще му стигнат парите, за да си вземе новия светломобил…
О, док ще… СМЪРТ…НЕЩОТО…
Землянските проститутки са по-добри…
Полковник, Джедал, разрешете да се изпикая…
Алварес, нали бяха само пет метра дълбочина, говедо…до онова, което…
Боли ли те, Дайрън?! Хайде още една крачка до… до пропастта… давай, копеле… давай за двеста долара… на час…
Ботушът на Рой и… остатъка от бедро на Бен…
Шатрата… накланя се… нещо ме лъха в слабините… радиация…
Мила ми, Мери Джейн… дай ми още една целувка… хайде мила… хайде мила совалко… запали проклетите реактори… издигай се… бягай… действай… изпълнявай заповедта… няма страх, Дайрън… ти не чувстваш страх… чака те наказание… слабите умират… ти умираш, ако… не прекрачвай границата… никога…позор за военното ни общество… бягай, копеле… НЕЩОТО… ето го …хваща ме…о, вече съм мъртъв… още не?! Още малко и… няма го бластера… докопва ме… имам си ръцете обаче… стискам го… НЕЩОТО ми крещи да не стъпвам никога повече там… още малко, мааалкоооо… давай мръснице… не се хили, док… не ме и бутай, защото ако достигна до дъното… ще достигна до себе си… и до тебе, проклетнико… о, старата фиброигла… голият ми задник… стискай, Дайрън, стискай… не оставяй НЕЩОТО… ДОКТОРА да те докопа… убий го… убих го…
— Каква музика искаш, Дайрън?!
— Кей, какво правиш… къде си?! Какво е това лепкавото по ръцете ми?! Кой не спира да се смее…
Смеех се аз. В същност смееше се другото ми аз. Лепкавото по ръцете ми беше слюнката на доктор Реймънд… и между двете ми шепи ме гледаше посинялото му лице, с още широко отворени очи…
Какви асоциации предизвиква в тебе думата „ смърт“, Дайрън?!
О, не! Док, не е трябвало да ме питаш… и не е трябвало да ме буташ по склона на пропастта.
Отскочих крачка назад и тялото на мъртвия лекар се люшна комично в страни към удобната облегалка на креслото ми. Стаята се завъртя по сребристата спирала на съзнанието ми. От вградените в стената говорители изригваше лудата музика на Кей… и моят смях… или беше смехът на Реймънд, които се катереше по стените…
Усетих по бедрата ми как нещо топло се стича…
Опика междугалактическия си гащеризон, Дайрън… ха-ха-ха… пикльо, пикльо… Разрешете, полковник да се опикая…
Вкопчих се в още полупълната ми чаша с уиски и с треперещи ръце се опитах да уцеля устата си…Под креслото ми и под мъртвия доктор извираше нещо…
Към пропастта ти щом вървиш ще стигнеш до началото на… на края…
Смъртта е грозна… и прекрасна…
Вечност… миг…
Лети към НЕЩОТО… към ада… и към рая…
Усетих как кристалната чаша се пръсна на хиляди парчета, които като малки звезди се замятаха пред очите ми… и ме достигнаха…