Маргарита Рангелова
Нешка Робева
Нешка живее в днешния ден. Въпреки че на всяко състезание журналистите отбелязват, че е изпреварила с пет, с десет години, че е прекрачила вече в следващия век, че ни е показала как ще изглежда гимнастиката в двехилядната година, тя не обича да говори за бъдещето. Какво ще стане след месец-два? Я да не предизвикваме съдбата. Бъдещето е пълно с надежди и страхове. Миналото? Когато стигнем до него, потръпва. Я остави, минало-заминало. Спомня си понякога за радостни дни, за звездни мигове. Другото… какво да се връщаме към него. Малко ли са грижите и тревогите в днешния ден, та да му прибавяме и старо наследство. Я остави…
Интересен, наситен със събития е днешният ден. Нешка постоянно заминава, връща се и заминава. В Детройт я направили почетен гражданин с много тържествена церемония… В италианското градче Сан Джовани я помолили момичетата да играят на площада. Залата не можела да побере всички, които искали да ги видят. Било много хубаво. Незабравимо изживяване от тази задъхана, гореща, екзалтирана публика. В Щутгарт искали да пипнат Илиана Раева, за да се убедят, че наистина е обикновено момиче… В Бобов дол искали да им разкаже по-подробно как постига това да няма ден без изпълнен план. Миньорите искали всичко да знаят за залата… В Познан изтеглила отбора след втория уред в шампионата. Невъзможно съдийство. Трябва да се сложи край по някакъв начин… Във Варна на събрание с избирателите получила едно необикновено поръчение — да бъде щастлива. Много се вълнуваше преди това. Какво ли ще поискат избирателите, ще се справи ли? А сега се смееше и казваше — ами те пак ми поставиха трудна задача. Да не би да е лесно… Един човек носи цветя. Не букет. Цял наръч цветя. Казал в автобуса, че идва на тази среща с народния представител Нешка Робева и хората, които се връщали от лозята, му дали цветята си да й ги поднесе…
В Копенхаген писали, че момичетата на Робева били толкова изящни, нежни и въздушни, така съвършени, та добре, че от време на време все пак правели по някоя грешка, за да повярват хората в залата, че са земни, истински. Когато ги поканиха на Хавайските острови след световното първенство във Валядолид, казваха, че трябва непременно да отидат и да видят какво точно е публика. Те не са така студени като валядолидци. На нас ни се струваше, че повече от тази екзалтация няма накъде, но Нешка казваше после — ама те наистина не се шегуват. Такова чудо не съм виждала.
Пълни, богати на вълнения са дните на Нешка. Върне се отнякъде, където са щели да се срутят стените на залата от възторг, и я викат да я наказват, че не е ходила на събрание. Не я наказват. Има много съществен аргумент. Защо не правят събранията в извънработно време? Никакъв аргумент, разбира се. Ако трябва да се съобразяват с нейното работно време, трябва да ги правят посред нощ или на зазоряване. Истината е, че няма никакво време и пролуките, които остават между тренировки и състезания, са за среща с хората от страната. Не отказва никога, колкото и уморена да е, когато я поканят работниците от Локомотивното депо, работниците от завод „Петър Ченгелов“, от Димитровград, от Ямбол, от Михайловград… И от всяка такава среща се връща развълнувана, убедена, че момичетата й трябва да видят, да чуят хората, които по четири дни всяка година стоят пред телевизорите и очакват победите им.
Динамичен, наситен с движение е днешният ден на Нешка. Лети. По два, по три, по дванайсет, по двайсет часа. В самолета плете или чете. Чете жадно, малко безразборно. Взима една, после друга книга. Която я увлече. Понякога спи. Наваксва натрупаното безсъние. Понякога заспива за десетина минути в залата. Понякога, когато кара кола, се отбива от пътя. Тупва върху кормилото и заспива дълбоко-дълбоко и съвсем кратко. За три, за пет, най-много за десет минути. После казва — извинявай, капнала съм, и продължава. Използвам момента да напомня, че така не може да продължава, че това на нищо не прилича, че какво си мисли — докога ще издържи с това темпо, че е съвсем ненормално за десет години да вземеш отпуск само три дни… Ама ти какво подхвана безкрайната си тема. Ще мърмориш ли, или ще гледаш колко красив е пътят. Нали сме се разбрали, че пътуването е голямо удоволствие и почивка. Не разваляй удоволствието и почивката…
Когато не пътува, тренировъчната зала е препълнена със събития. Нови композиции, нови конфликти, нови момичета, които в началото са още съвсем „сурови“, но треньорката вече вижда къде какво може да се направи. Една има фантастичен отскок, но никаква техника на уредите. Друга е страхотна техничарка, но няма гъвкавост. Някоя ходи още като пате и се държи като пате, а е толкова изразителна, когато започне да играе, и такъв усет към музиката, и такава хармония. Някоя има топли очи, друга — невероятно гъвкави ръце…