В един ъгъл на залата ту Богдана Тодорова, ту Стела Милушева обучават новото момиче в основна техника на уредите. Ето това Жулиета особено много не иска да се види от нейните колежки. После дори ще се хвали, че е направила такава гимнастичка, като е започнала от нулата с уредите. Но едно е да го разказваш, съвсем друго да се види. После това ще буди възторг, сега тази „нула“ изглежда така безнадеждна, че са достатъчни няколко подмятания, за да се обезкуражи и най-упоритият човек.
Помагат Богдана и Стела — страшно важни, страшно доволни, че Жулиета точно на тях е поверила обучението на Нешка. И наум не им идва колко бързо ще ги изпревари това момиче. И как наистина да си помислят такова нещо, като Богдана е около три години абсолютният лидер при девойките. Откъде може да знае, че на второто състезание точно тази Нешка ще я победи и повече няма да може да си върне републиканската титла. Само преди няколко месеца се беше върнала от Петрозаводск, където публиката така я хареса, че момичето на земята не стъпваше. Не беше забравила и сигурно никога нямаше да забрави това среднощно изпращане на петрозаводската гара, където момичета, момчета скандираха „Богдана, Богдана!“ и към прозореца, от който се подаваше русата й главица, се сипеха цветя, албуми, книги, кутии с бонбони. Купето направо не побираше даровете за Богдана.
Как можеше да си помисли, че едно момиче, което едва сега влиза в залата, ще изпревари не само нея, а и толкова други преди нея от женския отбор. Че само след година точно Нешка ще замине като титулярка в българската тройка на световното първенство в Копенхаген. Че ще изпревари самата Румяна Стефанова. Всички други, тренирали от деца с мечтата да попаднат някога в тройката.
Стела, ярка, оригинална състезателка, гледа малко презрително на това хрумване на Жулиета. От ясно по-ясно — задава се поредното фиаско на надеждите. Жулиета обича да се увлича. Втурва се да прави големите си изненади ту с Мая, ту с Румяна Петкова, ту с Грета Ганчева… Нищо не излиза от нейните любимки. Не вижда колко заряд има самата Стела. Все пак Стела е поласкана. Все пак вижда нещо в нея, щом я е натоварила едва ли не като помощник-треньор да обучава това прехвалено момиче. И много скоро през тази мътна вълна от противоречиви чувства идва и малко страх. Много бързо напредва Нешка, много е сръчна, много точно й лягат всички уреди. Основната техника усвоява за рекордно кратки срокове и започва да импровизира, да търси. Много упорита. Много амбициозна. Това са качества, които Стела няма и не може да има. Тя е ефектна и разпиляна. Не че не я забелязва Жулиета, както понякога с огорчение си мисли Стела. Харесва я, но не може да разчита на нея. А още първата седмица обяви — Нешка няма да ме подведе. Няма да се задоволи с някакво връхче.
Всички съвети да остане да подготвя само трите, на които разчита, да не се пилее с подготовката на Стела и на още две-три момичета, срещаха категоричния отказ на Жулиета. Тези три трябва да усещат конкуренцията, а Стела е застрашителна от време на време. Човек на настроение, но когато го има, повдига другите.
Все по-често се обаждаше Жулиета — ела да видиш Нешка. Отивах с голямо удоволствие. Наистина страшно интересно е да се наблюдава процесът на създаването. Всеки път виждах по нещо ново. Момичето става все по-уверено. И още в самото начало, още едва стъпило на краката си, веднага взе на прицел в тази зала, пълна с народ, не друга, а точно Мария. Най-силната. Всъщност единствената, участвала в световно първенство. Беше се класирала на шесто място, чехословашките журналисти я бяха обявили за най-елегантната гимнастичка. За онова време не беше никак малко, а и Мария умееше да му придаде друга стойност. Движеше се като кралица много преди да стане шампионска порода! Има си такива шампиони по рождение. И попаднат ли на треньор като Жулиета и дойде ли им времето, няма защо да не станат.
И защо на онова момиче, вчера дошло в залата, му се прииска да се състезава точно с примата? Не с друга, а с Мария. То пък от породата на упоритите, амбициозните, дето, като тръгнат нанякъде, не искат да знаят за никакви прегради.
Една мълчалива всекидневна, всекичасна борба. Жулиета — безкрайно доволна. И нищо друго да не постигне Нешка, само това, че непрекъснато предизвиква Мария, ми стига. Направи ли нещо едната, другата веднага трябва да го направи още по-хубаво. Похваля едната, другата ще излезе от кожата си, докато не получи и тя одобрението ми. Румяна няма нужда от никакви стимули. Тя си тренира винаги много, но тези двете отдавна не се интересуват какво прави Румяна.