Беше ядосана на Чакърова, на Виланше — и най-много на себе си — трябваше да го предвидя! Нищо. Заключи тренировъчната зала точно в разгара на най-големия интерес към тренировките на българския отбор. Не искаше никой да вижда, че нейните момичета повтарят най-много едно движение — изхвърляне на въже със завързани очи. Представям си каква буря би се надигнала срещу нея, ако някой можеше да надникне в тези дни в залата. Сега само едно изтощително любопитство. Защо с вързани очи? За да не ги притеснява новият елемент. За да забравят, че са го прибавили в последния момент в съчетанията си. За да знаят, че щом могат да го хващат със завързани очи, съвсем сигурно ще го хванат и като гледат, разбира се. Няма нищо страшно. Под такъв девиз минаваха тренировките им през тези две години, докато се готвеха да превземат световния връх в своя спорт.
През тези две години Жулиета експериментира, търси освен нова гимнастика и екстремни ситуации, които ще докажат на нейните момичета, че всичко могат. Беше чула за японска система в тренировките — след като дневната програма е приключила, обявява още една тренировка. Когато вече дъх не могат да си поемат — още веднъж. Отначало мислеха, че се шегува. После се убедиха, че могат. И дори към края са по-бодри, по-съсредоточени. Правеше го рядко, но пак с таз цел — да знаят, че са силни, че имат резерви. И бягането по пясъка, и бягането в белмекенската виелица, и „японската тренировка“ — всички тези допълнителни и непосилни на пръв поглед натоварвания най-добре понасяше Нешка. Ако можех да имам само толкова упорити и издръжливи гимнастички, никога няма да се откажа от треньорската работа, казваше понякога Жулиета, когато умората я налягаше и говореше за оттегляне. Никакви проблеми с това момиче. И никога не е казало, че нещо го боли. Другите, като нещо им натежи, все се разболяват. Често ги хващам, че симулират, като не знаят какво точно ги боли. Нешка понякога ме плаши, като виждам, че прави и това, което на мене ми е изглеждало невъзможно. Трябва да ти призная, че когато ми казваха, че не може да се наваксват толкова много години за толкова кратки срокове, и аз не съм си правила илюзии, че ще достигне във всичко най-големите. А ето че ги настигна и в много отношения надмина. Освен това има нещо в повече, което те, и да имаха нейната упоритост, няма да могат да постигнат. Темперамент и динамика — това й е дадено от природата. Усет към танца — никой няма да го има в такава степен и още десет години да го създава. То си е искрица божия. Или я носиш, или я нямаш. Това си е.
Най-готова за световното първенство е Нешка. Така излиза през третата година от подготовката й…
В нощта преди състезанието, когато „Спортпалас“ вече е притихнал в сън, а Жулиета място не може да си намери от радостна и тревожна възбуда, че ще покаже нова, невиждана гимнастика, изведнъж каза — най-готова е Нешка, но шампионка ще стане Мария! На нея й прилича короната… Ама какво значи прилича й короната! Която я спечели, на нея ще прилича. Нешка спадна точно в последните дни преди състезанието. Мария се организира, мобилизира, става все по-хубава с всеки нов ден…
То е естествено, когато едната спадне, другата да се надигне. Борбата между двете е влязла в такава фаза, че всичко е опънато като струна и се чува и най-тихото звънтене, недоловимо за другите. Тогава още не знаех, че Нешка е чула един разговор между Жулиета и Чакърова. Подреждали жребия и треньорката все въртяла нещата така, както ще е най-удобно за Мария.
Значи не е вярно, че и трите готви за шампионска титла, както непрекъснато твърди. Значи всичко се върти около Мария, а те ще трябва да й помогнат, да са един добър фон за примата. Ще видим! Заканвала се Нешка, но както се заканвала, така и от време на време клюмвала. Какво има да видим — всичко е ясно. От ясно по-ясно…
Не знаех, че е чула този разговор. И Жулиета не знаеше. Просто забелязваше разликата в настроението на двете силни гимнастички и съвсем правилно преценяваше, че на Мария й прилича короната, а аз се бунтувах на това предрешаване преди състезанието. През деня журналистите я питаха коя ще е шампионката. А Жулиета се смееше весело, като че вече е победила — една от трите българки, защото на трите съм дала шампионска подготовка и сега-засега няма друга треньорка с три толкова силни. А при силна тройка шансовете за една са много по-големи. Тогава не ме ядосваше с това, че предрешава състезанието. Една от трите българки, казано с толкова увереност, ми звучеше като най-хубавата музика в този ден. Сега ме беше яд. Беше казано име. Струваше ми се като предателство към другите две, а Жулиета ме убеждаваше, че не е предателство, а задължение на треньора да отчита точно ситуацията.