Работеха. Стараеха се да не гледат назад. Градяха планове за бъдещето. Без да кажат нито дума, разбира се. Всяка сама за себе си. В залата не се говори за състезания, за класиране, а само за нови постановки, нови качества, прецизно изпълнение… Не смеят дори да се зарадват на победи в международни турнири. Знаят ги тези победи. И възторга на публиката. И как с един замах се затриват двегодишни надежди. Впрочем Нешка все по-често се улавяше, че й е ясно това състезание, преди да се е състояло, и въпреки това не можеше да се откаже. Виж, след Ротердам вече няма земна сила, която да я задържи, но сега трябва да издържи. Каквото зависи от нея, да го направи, а после вече край на всичко. И все пак, въпреки всички опити да погледне трезво на нещата, надеждата не може да не си пробие път. Ами ако… Краси тренира в същата зала, при същата треньорка, която се заканва да я промени изцяло и залага много на тази промяна. Изцяло? Не! В никакъв случай, но наистина Краси разчиташе много на новите съчетания, които Жулиета й поставяше с толкова амбиция и надежда.
В друга зала Лили извайваше нова Мария. Разбира се, и Мария не можеше да бъде нова, но Лили направи една лента, която за онова време беше връх. Лили Мирчева винаги е имала най-вярно чувство за пълен синхрон между музика и движение, търсела е оригиналното, търсела е акцентите и с това навремето даде наистина много на гимнастиката. Много и като постоянен дразнител на амбициите на Жулиета. Защото каквото и да правеше тази амбициозна треньорка, не забравяше това припарващо — а какво ли е измислила сега Лили? Успокояваше се понякога, че Лили я мързи и каквото и да измисли, няма да го доведе докрай. Не, не я мързеше Лили точно когато на Жулиета най-много й се искаше. Малко мудна, неамбициозна, малко встрани от битки и бури, Лили работеше тихо, кротко, настойчиво. С някаква неподозирана настойчивост и упоритост Мария изненадваше тази, която вярваше, че като я е създала, всичко знае. Жулиета не можеше да намери покой — човек се променя, а защо това момиче не беше такова при мене, каквото е сега при Лили. И се хвърляше с нова страст да търси новото, невижданото за Нешка и Краси…
Това е времето, в което към горчивата опитност, която са поднесли на Нешка състезанията, се прибавя и съвсем ясното обяснение на Славчо Тепавичаров — на тебе ти е отредено второто място в нашия отбор още от самото начало. Няма да станеш шампионка, но трябва да тренираш упорито, да се състезаваш силно. Ще помогнеш на Мария все едно дали се обичате, или не. За България всеки медал е важен, титлата — доказателство за сила.
Бунтува ли се Нешка след този разговор? Не! За нея това е по-честното отношение. Казаното откровено, без увъртане — трябва да помогнеш. При това казано навреме, когато вече много е видяла от машината на състезанието. Нешка вече не пита къде е справедливостта. Впечатлена е от куража на Славчо да й го каже така точно, така жестоко, без смекчаващите полутонове. Пита се кой още би могъл да бъде толкова откровен? Жулиета, разбира се. Но тя нищо не казва. Работи мрачна, упорита, амбицирана, с онази амбиция, която не напуска хората като нея дори когато виждат, че корабът потъва.
Мълчи Жулиета и знае, че е точно така — второто място на Нешка й е определено от самото начало. И не друг, тя първа определи. И не друг, тя самата разработи системата за лидера — внимателно, грижливо, настойчиво. Е, и какво сега. Да се примири, да си каже, че нещата така са се наредили, че повече не може да бъде треньорка на шампионка. Мълчи Жулиета, работи, знае какво е положението и не иска да го приеме. Когато на републиканско първенство Мария играе слабо и става шампионка, вдига скандали. Не може световната шампионка да получава като подарък републиканската титла. Трябва да воюва. Трябва да я заслужи. Та залата не вижда ли, че има друга по-добра. И не чувате ли протестите… Отговарят й кротко, като на избухлив човек, който трябва да успокоят, докато мине бурята — но, Жуле, Мария има вече авторитета на световната шампионка. Утре вестниците ще пишат, че е била победена. Ти знаеш какво е… Да, това са нейните аргументи отпреди три години. Колко вода изтече оттогава, колко неща се промениха. Е, и какво, да не би да се е променила и тази истина, която Жулиета проповядваше — че трябва да се укрепва авторитетът на лидера?