В онзи период специалистките недоумяваха, че Нешка е довела момичета и от Варна. Цяла група. Какво иска да каже? Защо от Варна? Питаха и забравяха. Сериозна тревога будеше състоянието на българската тройка. Цялото внимание беше погълнато от това, как да се преодолее този огромен вакуум между ярки, силни гимнастички и тези, които идваха след тях. Сравнение не можеше да става между ротердамския отбор и тези, които сега се готвеха за Мадрид. Журналисти, които довчера се възхищаваха от Жулиета, започнаха да задават и този въпрос — защо е допуснала такъв вакуум…
Може би още дълго нямаше да забелязват какво прави Нешка, ако не беше отделила едно момиче от тези двайсет и две и не беше започнала да го подготвя за индивидуалните състезания. Валя Ганева все повече привличаше вниманието.
— Нешка е направила невероятен ансамбъл…
— Как ще направи ансамбъл, когато никога не се е интересувала от играта на шесторките. Едва ли някога е спряла да ги погледа, както си беше погълната от нейните предстартови трески…
— Нищо. Ансамбълът й е нещо, което не е правено досега. Оригинално, силно…
Тези спорове се водят все някъде около Жулиета, която се прави, че нищо не чува. И все пак преди новата 1975 година специалистките трябва да се съберат и да си кажат тежката дума. Залата е пълна с любопитни. И тези, които ще трябва да одобрят или отхвърлят композицията, защото това е вече за световното първенство в Мадрид, и тези, които нямат право на глас — всички, които имат отношение към художествената гимнастика, са тук. И всички виждат изведнъж една нова Нешка. Уверена, бойка. Творец, който знае силата си. Още при първото изиграване е ясно — такава композиция наистина не сме имали. И такова изпълнение. Може ли още веднъж — питат специалистките. Може. А още веднъж? Може.
Всички очакват какво ще каже Жулиета. И тя казва, че композицията й харесва. Има някои дребни забележки, но наистина това, което е направила Нешка, е интересно и наистина друго виждане на ансамбъла. Сега вече бентът се отприщва. Жените отрупват Нешка с похвали — чудесно, великолепно, цялата настръхнах, такова нещо не съм виждала, ще предизвика фурор… Идват една след друга, окуражават я, радват й се. Да, в този момент наистина й се радват. Тези жени и когато най-много завиждат, могат да оценят действително хубавото.
Нешка посреща щастлива, окуражена 1976 година. Пълна е с надежди. Най-сетне единодушно призната. И веднага след празниците в началото на годината прави пълна промяна. Съвършено нова композиция. В момента, в който всички я бяха одобрили единодушно, тя вече виждаше изненадата от новото след няколко месеца…
Нещо започва да се пропуква, но отначало не му обръщам внимание.
— И ще ме прави за смях пред целия спортен свят. Можеш ли да си представиш — да отиде при Иван Абаджиев! Трябвало да се учи от големите треньори. Искала да види как работи треньорът на щангистите! Ти чувала ли си нещо по-шантаво — къде е художествената гимнастика, къде са щангистите. Като иска да се учи, защо не е от мене? Всичко била видяла. Как не! Видяла го е като състезателка, но като треньорка… Не, ти представяш ли си какво ми е. Най-малко сто души вече ме питат какво ще научи Нешка от Абаджиев…
Разбира се, че най-малко сто души ще питат. Как няма да питат. Как ще си спестят това удоволствие да видят киселата физиономия на Жулиета. Напразно се опитвам да й припомня, че и тя е искала да види как работят Райко Петров, Димитър Митев, Грую Юруков…
— Ама не разбираш ли, че това е съвсем друго. Аз да не би да съм имала треньорка, каквато тя имаше…
Как няма да е друго! Винаги, когато тебе те боли, е друго. Когато другия го боли, можеш и да не забележиш…
Нешка също е много възмутена — искали ме на треньорска работа в Канада! Условията били изключително добри. И това го казва не друг, а Жулиета. Да не би да съм забравила как се ядосваше, като я навиваха да отиде в САЩ. Да не би да не зная как обясняваше, че големият треньор не може да бъде голям далече от родината си. Да не би да не си спомням как питаше — а кой ще ми даде това задоволство, което изпитвам, че съм накарала да притихне всяка зала, като се спомене, че ще играе българка! Е, нали ще се отказва от треньорството, защо бърза да ми предложи чудесните условия в Канада?