На първото състезание, на което се появяват (едно градско първенство), нито една от специалистките не й каза и една дума. Всички отиват да питат Златка, как е могла да направи такава глупост — да си даде децата на Нешка. На второто състезание (вече републиканско), само две седмици след градското, отборът на „Левски-Спартак“ вече побеждава. И се вижда новата оригинална гимнастика. И се усеща и изненадата, и възхищението, но пак никой не идва да каже нещо на Нешка. Като че тази нова гимнастика изобщо не я свързват с младата треньорка. А след това вече се вижда, че много добре я свързват и започват огорченията, които водят до тези лаконични отривисти бележки в дневника — ще се боря… ще се откажа… уморена съм…
Не издържам — пише Нешка през април 1976 година. Сега не може да си спомни какво точно не е издържала тогава. Ако знаеше какво ще й дойде до главата в следващите години…
Жулиета не знае, че по това време Нешка е открила нещо, на което сама дълго не може да повярва. Грешка в методиката. Те през цялото време са тренирали така: едно съчетание се разчленява на четвъртинки, на половинки. След това дълго-дълго се отработват четвъртинките, после половинките и най-накрая се сглобяват. И при това сглобяване идват кризите. При тях минаваха по-бързо, но при Валя тя е увеличила натоварванията, обема на работата и когато се стигне до това да се играе цяло съчетание, Валя обезумява от напрежение и нерви, греши. Нешка се ядосва и това усложнява още повече работата. Идеално изпълняваните довчера четвъртинки се пропиляват. Все едно, че нищо не са учили. Грешка до грешка. Нешка с изненада установява, че пулсът при изпълнението на целите съчетания се покачва толкова, колкото и при четвъртинките. Тогава какъв е смисълът на тази криза. Опитва при малките още след постановката да свикнат направо да играят целите съчетания. Върви чудесно. Без проблеми. Опитва да разбие и навика, трупан през годините с Валя — резултатът също е добър. И не смее на никого да каже това. Жулиета няма да може да го понесе. Тя вече е изградила своя теория, на която много държи.
И ако конфликт по отношение на различната методика не избухва, то във всичко друго — конфликт до конфликт. Нешка става все по-опасна съперница. Все по-силна.
Спомням си на един лагер в Кюстендил, където се беше събрало „цялото кралско войнство“, Кристина тръгна да ме изпраща, когато вече бях видяла достатъчно от тренировките…
— Само майка ми и Нешка са треньорки, но не искам да тренирам при никоя от тях. Тук направо си губя времето. Ни така, ни така. Ако може без тренировки, така направо на състезанието…
— Не може.
— Жалко, че не може, но предпочитам сама да се подготвям… При майка ми все пак може да се диша, при Нешка — вече не. Не съм свикнала на такъв режим, на такова темпо. Може би тези малките, дето ги е събрала, ще бъдат съвсем различни гимнастички. Ако навремето имаше някой така да ме подхване…
Вярно е, никой не беше се занимавал системно с Кристина и сега тя наистина не можеше да издържи на режима на двете, които признаваше за треньорки. Питам Кристина — защо тогава ги дразниш, защо им викаш роботчетата на Робева… Защото ме е яд. Защото много бързо напредват и никой не може да им издържи на темпото.
Писах всичко това, разбира се, много по-меко, много по-нежно. И започнаха едни протести. Как така, какво иска да каже с това — „цялото кралско войнство“! Че не струваме колкото една Нешка ли? Боже опази, такава фраза не можех да си позволя. Подразбирало се. Жулиета мълчи. Други правят пътека до редакцията.
Всъщност Жулиета няма какво да противопостави освен Кристина и страшната си воля, която може да е и добра, и зла.
Опитвам се да й напомня, че само Нешка си е нейна. И сега, когато тя вече е председателка, а нейното момиче треньорка, е добре лично тя да си даде благословията. Нещо като продължителка на твоето дело. Коронясай я, направи я старши треньор. Двете ще работите по-силно, отколкото това твое „кралско войнство“, което се е оплело и не знае кое накъде да разплете. Не ти трябва такъв страшен антураж. Не ти трябват толкова възхитени от тебе млади треньорки. Дай път на тази, която може като тебе…