Дали пък тези, които отричаха Нешка, сега след смъртта на Жулиета няма да се смирят, да разберат, че друго нямаме, че като си е отишла едната голяма, трябва да се помогне на другата, която ще продължи делото й. Не, надигаше се една вълна, още по-ожесточено, още по-настървено. Развихряше се посредствеността. Отмъщаваше си!
И колкото и странно да е, сега се чувствах по-самотна в защита на Нешкината гимнастика. Каквото и да е, колкото и да е ядосана, Жулиета не можеше да отрече суперпостижението. Може да се опита да му попречи, но появило ли се е на бял свят, не може да каже, че не е.
Сега в дневника на Нешка намирам страници, посветени на момент, който не си спомням. Подготвяла се да поставя съчетание с лента по „Танц със саби“ на Валя, а Жулиета научила и веднага започнала да поставя по същата музика съчетание на Кристина.
И дори Маргарита ме посъветва да се откажа. Нямало да ми разрешат — пише с възмущение Нешка. — Няма да се откажа! Ще го направя по-хубаво от Жулиета и тя ще го признае! Валя ще играе по „Танц със саби“…
Не си спомням. И сега, ако се повтори този момент, пак ще я посъветвам да се откаже. Но нейната увереност, че ще го направи толкова по-хубаво от Жулиета, че тя ще го признае, е много показателна. Не съм можела да си представя, че има толкова смели странички от онова време, а и не знаех, че е толкова силна вярата й в справедливостта на Жулиета в крайна сметка. По-късно трябваше да се сблъскваме с много по-опасни противници, които спокойно казваха на бялото черно и на черното — розово…
Повече от година дневникът на Нешка е прекъснат. Подновява го на годишнината от смъртта на Жулиета. Ако човек не се вглежда в датите, няма да забележи прекъсванията. Все същите проблеми, все същите борби, само че сега са на много по-ниско равнище. Посредствеността се обединява без страх, че все пак Жулиета може да протегне в някой момент ръка и да каже — я стига! На какво прилича всичко това. Що за ниски страсти са се развихрили. Трябва да има ред. Не може бездарното да удуши талантливото…
На Нешкините момичета вече противопоставят не само Кристина и Светла, но и Катя Кабаданова и Даниела Велчева. Бях ги забравила. Прочетох имената им в дневника и се опитвам да си ги спомня. Хубави момичета. И какво от това? Да, наистина съвсем съм забравила, че имаше такъв период, в който Нешка се чувстваше застрашена от всички посоки, когато едно мощно обединение на треньорки и съдийки я довеждаше на всяко състезание до кризи.
Ни дума за Първото европейско първенство в Мадрид през 1978 година. В последния момент, в навечерието на състезанието, федерацията решава, че вместо Валентина Ганева, която си беше завоювала правото да участва, ще замине Кристина Гюрова, защото повече се мобилизирала на състезание.
По-късно Валя казваше, че никога няма да си прости, че се е съгласила да дойде на това състезание. През цялото време се надявала, че Кристина ще се откаже и ще й кажат — обличай трикото, Валя, ти ще играеш. Когато започна състезанието и разбрах колко напразни са били надеждите ми, рухнах. Мисля, че никога след това вече не можах да се възстановя напълно. Никога не можах да играя както преди.
Илиана Раева — шеста, Кристина Гюрова — седма и с два бронзови медала от шампионата. Нешка — жълта-зелена от обида. Хубаво игра момичето й, силно беше, нова гимнастика показа, не беше за шесто място. Публиката бързо я отдели и я посрещаше и изпращаше с овации. Съдийките не искаха да я забележат. Дали нейните гимнастички няма да повторят съдбата на треньорката си — любимки на публиката и непризнати от Темида? Напразни страхове, но може ли да знае човек, какво ще стане в бъдещето.
Прибираме се в хотела и във фоайето ни чака едно момче от Австралия. Иска да ни каже, че не е виждало нищо по-хубаво от Илиана Раева, че това било съвсем друг спорт, който тя показвала — с много вкус и много стил. И изобщо по-хубаво момиче няма и не може да има. Може ли да го каже лично на Раева? Илиана се усмихва и момчето се обърква. Така, застанала до другите от отбора, тя е толкова хубава, колкото и всички останали. Какво е направила магията на играта!
Прибираме се в София и се срещаме с една нова форма на озлоблението. Манол Манолов, началник на гимнастиката в ЦСКА, тръгва с една своя „реч“ на треньорското съвещание, на конференцията на секцията в дружеството си, на пленума на федерацията. Ще продължава ли Нешка Робева да твърди, че нейната методика на работа е правилна и няма ли кой да потърси сметка на Маргарита Рангелова какво пише. Очаквало се Раева да блесне изведнъж като Комънечи, а не блеснала, ами шесто място. И как съм си разрешавала да пиша за примадонските номера на Кристина, като ето на, донесла два бронзови медала. Бурни аплодисменти. И тъкмо защото му харесаха аплодисментите, Манол започна да си повтаря изказването. И пак аплодисменти. Нестихващи, както се казва.