Нешка няма намерение да се отказва от методиката си, аз не се отказвам ни от дума от написаното. Според мене Илиана си блесна и публиката го разбра. Сигурно и съдийките са го разбрали. Защо не са го признали, ми е ясно, но изпълнението на топка на Илиана Раева по „Лунната соната“ беше връх и предупреждение, че идва нова гимнастика. Разбира се, какво мисля аз, си е моя работа. Щом не е отразено в протоколите, не мога да го докажа и затова слушам как Манол все повече се разпалва и благодарните жени, които биха искали да кажат нещо такова, но не им стига куражът, му ръкопляскат. Толкова. Ще трябва да се изтърпят и нападките, и бурният възторг, който предизвикват, и в бъдещето да се доказва кое е връх, кое не.
Какво друго й остава на Нешка освен да се утеши с познатата формула — ще видят те! Ще видят коя е Комънечи и коя е само шеста, и коя е прехвалената Илиана на прехвалената Нешка…
По-късно една млада треньорка — Ирина Илиева, се опитва да ми обясни настроението на колежките си и своето. Добре де, вие сте на страната на Нешка, правите всичко възможно да я защитите, да я подкрепите. Разбирам ви, но защо не разберете и нас. Какви са нашите шансове в тази професия, когато тя е решила да се движи с такива темпове. Тройката отсега е нейна. Това са последни опити да се вкара някое друго момиче, преди да е станала недосегаема. Ще мине време, ще вземе и ансамбъла. А ние? Аз имам надеждата, че имам талант за треньорска работа. За какво ще ми послужи този талант? Не мога да я изпреваря. Не съм по-силна от нея. Но има нещо и в мене. За какво ще ми е, щом е ясно, че тройката, че шесторката ще бъдат все Нешкини момичета.
Защо не се опитате да разберете и нас, казва Ирина. Опитвам се. Мисля, че ги разбирам и въпреки това не разбирам ожесточението, с което искат да спънат Нешка, да й пречат. Надяват ли се наистина, че ще успеят, че ще я накарат да се откаже, че ще се умори и предаде. И после, ако все пак успеят, дават ли си сметка, какво означава това, за техния спорт.
То е въпрос на съществуване, казва Ирина. Добре, ако я нямаше Нешка, те щяха да се борят помежду си, за да вкарат в тройката, в шестицата свои гимнастички. Това е наистина шанс да имаш реална цел, да я гониш. Но Нешка я има. Какво могат да направят. Колкото и да й пречат, тя ще върви нагоре с нейните си темпове и само тя може да върне българската слава в този спорт. Това им е абсолютно ясно. За какво са им шансовете, ако ще изпращаме на европейски и световни първенства посредствени гимнастички. Не виждат ли, че в Мадрид Нешка им показва момиче като Илиана и стига едва до шесто място, защото СССР имат Галима Шугурова и Ирина Дерюгина. Домакините са се постарали тяхната Сузана Мендисабъл да вземе също медал. Към медала са се устремили и чехословашката прима Даниела Бошанска и бившата световна шампионка Кармен Ришар, които си поделят четвърто-пето място. Къде да застане Илиана? Къде по-напред, като е такава борба вече за престиж на школи. България имаше три пъти абсолютната световна шампионка. Трудно се преглъща. Сега вече я няма и Шишманова, която придаваше все пак друга стойност на българските претенции…
Защо не им е ясно на тези жени, че им трябва само Нешка с нейна си силна тройка, без противопоставяне, за да се пробие отново към върха. Защо не им е ясно, че трябва да й помагат с всички сили, не да й пречат. Ясно им е. Но къде може да се сравнява разумът с чувствата… Бюрото на федерацията обявява регламента за определяне на тройката, която ще ни представя на световното първенство в Лондон. Осем контролни състезания ще решат състава. Справедливо на пръв поглед, няма къде да се атакува един такъв регламент. Само че треньорките от спортната гимнастика предупреждават — осем, това е прекалено много. Ние и с три се скапваме. Нашите гимнастици се изчерпват в контролните, успокояват се, че са попаднали в отбора и на световното първенство не може да ги познаеш, играят вяло, колкото да отбият номера.
Нешка не се безпокои, че нейните гимнастички ще се успокоят, като попаднат вече в отбора. Не в това е бедата. Страхува се от обстановката на тези контролни състезания, от съдийски пристрастия, които наистина могат да изведат от равновесие момичетата. Нея поне я изваждат. Всяко контролно е предшествано от болки в стомаха, някакво ненормално кръвно налягане, за което не знае ниско ли е или високо, от подкосяване на краката и завършва с криза, при която се чувства напълно изчерпана. Като се погледнат протоколите, няма никакво основание за тревога. Няма нито едно контролно състезание, на което Светла, Кристина или която и да с друга от друг отбор да е изпреварила Валя, Илиана, Анелия, Лили… Общият сбор от оценките също дава категорична преднина на нейните момичета. Тогава защо? Заради непрекъснатото толериране на състезателките, които не са от нейния отбор. Достатъчно е да не изпускат уредите, за да хвърчат оценките нагоре. Да, но те изпускат. Непрекъснато грешат. Явно не са подготвени добре. А освен това Нешка открива нещо съвършено ново за нея — не всеки издържа и на толериране. Някога е смятала, че ако знаеш, че те подкрепят, играеш по-спокойно, по-уверено. Ако се чувстваш като подгонен звяр, започваш съвсем естествено да трепериш. Само че сега нейните момичета се стягат и играят все по-уверено, все по-силно, въпреки че виждат каква е обстановката на тези контролни състезания, докато съперничките им все повече грешат. Това наблюдение идва по-късно едва когато всичко е завършило, като обобщение. Сега за всяко контролно — треперене.