Ето какво е записвала в дневника си по онова време:
19. III. 1979 г. Болна съм. С температура. Детето също. А трябва да се вдигна и да отида на това контролно. Какво ме кара да се подчиня на тази недостойна игра. Амбиция? Не. Стремеж към слава? Не. Мисля, че е отговорността пред децата. Няма да издържат без мене на тази обстановка. А моето дете?
18. IV. 1979 г. Всичко мина. Толкова нерви, толкова напрежение, толкова долни страсти се развихриха срещу мене. Казват, че човек, който се страхува, издава някаква особена миризма, която кучетата усещат и го нападат. Изглежда, и аз излъчвам нещо, което кара мързеливци, некадърници, мижитурки да ме нападат. Груба съм. Не бях такава. Това не е същността ми. Остра съм. Не умея да подслаждам истината. Силна съм. Превъзхождам ги дори с това, че мога да кажа истината, че смея да я кажа, че се боря сама срещу всички.
Изморих се, а щом вече не мога да плача, това означава, че не вярвам.
След всички контролни — 1. Валентина Ганева, 2. Илиана Раева, 3. Анелия Раленкова, 4. Лили Игнатова, 5. Светла Колчевска, 6. Тереза Карнич, 7. Кристина Гюрова… Убедителна разлика при всички комбинации, при всички машинации. Как издържат тези деца? Дано не стане с тях това, което стана с Валя. Бореше се и побеждаваше, а когато победи, грохна психически. Свърши се. Милата Валя. Ще мога ли да я вдигна отново, да я накарам да вярва? Как, като аз вече не вярвам. Това, което направиха с нея, е нечовешко. Откъде намира сили това дете, толкова нежно, толкова чисто! Защо събира толкова омраза? Може би защото само тя прилича в играта си на мене.
Ето че след като всичко свърши, в бюрото на федерацията ми казват, че наистина те са приели този регламент, но сега виждат, че не е трябвало да се правят толкова контролни. Грешка било. Но сега, щом съм си осигурила да имам две в тройката, с които да се боря за медали, защо да не отстъпя мястото на третата на гимнастичка от ЦСКА. Как така! За тях третата е просто трета. Какво значи трета? Няма ли да отиваме с възможно най-силните гимнастички, които имаме? И после аз не съм си осигурила двете места в тройката, а цялата тройка и четвъртата, резервата. Как не могат да разберат, че сега ни трябва само силна тройка, единна, монолитна, бойка, не разбита команда? Наистина ли не разбират?
Много пъти си казвах — край, това е последно. А сега? Ще се боря, ще успея, в това съм сигурна, но нещо се пречупи в мене. Не вярвам, че на света има справедливост. Не вярвам, не вярвам, не вярвам! Иска ми се да изляза и да крещя, и да вия от болка. Гледам ги тези жени срещу мене. Някои от тях биха ме убили в момента, ако им обещаят, че няма да ги съдят. Тежко ми е…
Ако можеха да надникнат в дневника й в онези дни! И без това основното обвинение срещу Нешка по онова време беше, че никого не слуша, че си прави каквото си иска, въпреки че нищо друго не си правеше освен да подготвя силния си отбор, да го прави все по-силен. И сега, на този етап, още когато не можаха да ги пречупят във всички тези контролни и поне веднъж да вклинят някоя от своите претендентки, намираха, че е опърничава, несговорчива, неотстъпчива, като не се съгласява да отстъпи сама и доброволно третото място, за да си нямат излишни разправии. Как щяла да погледне децата, как по-нататък ще им говори за справедливост! Като че не е ясно на всички — тези деца я боготворят. Каквото и да им каже, ще го приемат, но не иска. Конфликтна си е още от първия ден, в който се е появила в техния спорт…