Не могат да я убедят. Налагат й го. Вместо Анелия Раленкова — Кристина Гюрова…
Нямаше нужда да я убиват. Убиха й момичето на световното първенство в Лондон. Това, което бяха направили с Нешка в Хавана, сега се повтаряше с Валя. Само че никой не твърдеше, че е настъпила лентата. Силно игра Валя и в слабия поток, в който играеше, нейното 9,1 беше най-високата оценка. Но беше ясно, че това момиче вече няма никакви шансове да се бори за титли и медали.
Нешка не очакваше нищо добро. Знаеше, че сега, като срещнат колежките си от други страни, българските специалистки говорят колко е силна Кристина, какви нови съчетания има, колко мащабна, амплитудна гимнастичка е. Тя не може да каже, че говорят против Валя. Такова нещо никой не може да каже, защото не може да се докаже. Но самото премълчаване е вече присъда. Има си някои свои закони състезанието по художествена гимнастика. То не е само играта на гимнастичките. Вървят жените, срещат се по фоайетата на хотела, по коктейли и всяка хвали примата от своя отбор и така привлича вниманието, гледа да запомнят повече хора името на най-добрата гимнастичка… Един малко сложен ритуал. Сложен и хлъзгав.
По-късно, когато Нешка остана само със своите си гимнастички, идваха да я питат постоянно — Неше, за коя да говорим? Нешка избухваше — за никоя! Ако непременно ви трябва да говорите, казвайте, че харесвате или не харесвате и трите. Само да разбера, че някоя е споменала някое име, ще я накарам да съжалява! Жените се чудят. Ама как така! За какво се сърди. То си е прието да се говори за примата, а тя не дава да се спомене, че има прима. Трите! Кой може да приеме сериозно такова нещо — в българския отбор да няма прима. Няма — отсичаше Нешка. Довела съм три прими.
Но това после. Сега в Лондон прима беше Кристина, наложена в последния момент въпреки класирането на контролните. Нешка си позволи да каже пред журналистите, че не разбира, не приема такова решение.
Сега, когато завърши многобоят и Илиана беше четвърта, Кристина — пета, Валя — дванайсета, с нея се държаха като с прокажена. При толкова силна игра на Илиана на пет стотни зад бронзовия медал в многобоя. Това не исках, не можех да разбера. Спомнях си, че Жулиета казваше — оттук нататък и за бронзчето ще се молим, и до него трудно ще стигаме. Възможно ли е наистина това да е краят? Какво още трябва да направи българска гимнастичка, за да победи отново? Тежко ми е и не зная какво да кажа на Нешка. Мълчи и тя, докато накрая изтърсва — единственото нещо, което искам, е да отворя прозореца и да изляза от стаята през него. Прозорецът на нашата стая е на четиринайсетия етаж и единственото, което аз искам, е да я изведа навън в този дъждовен, сърдит ден. Но тъй като не иска и да чуе, гледам да съм в стаята през цялото време, докато заспи.
— Ще видиш утре какво ще стане. Нали ще се изправят една до друга най-силните, нали ще ги видят, нали ще разберат каква огромна грешка са направили. Няма по-силна гимнастичка на това първенство от Илиана. Ще видиш утре! Утре е денят на истината…
— Утре Кристина ще вземе два медала. Такава ще е истината. На мене вече ми е ясна цялата игра, това ще е краят.
Кристина наистина взе два медала — златен и сребърен, но два медала, също златен и сребърен, взе и Илиана. И то златния с такъв протест на публиката, че се случи нещо невероятно. Под грохота на 10 хиляди души, продължил 20 минути, се събра най-сетне съдийската комисия и за първи път в историята на този спорт повиши оценката на едно момиче, което стоеше в ъгъла безкрайно щастливо. Ах, как умее Илиана и да играе, и да е щастлива, и да дойде след това да донесе този златен медал на треньорката си! Разбира се, Нешка не може да приеме медала, но е забравила през какъв прозорец е искала да излиза, и колко нещастна е била, и че вчера вече е казала най-категорично — край, не мога повече, няма смисъл. Всичко се забравя в такъв момент. А това, че Илиана игра така, че направи своята малка революция в залата, струва ми се, никой от българската група никога няма да забрави. То беше наистина нещо изключително. Нешка можеше да бъде горда. Беше щастлива за Илиана, тъжна за Валя.
Кому и как може да го обясни. Във всички контролни състезания — Валентина първа. Издържа тежка битка. И срещу съдийки, и срещу момичетата от своето поколение, и срещу тези малките от нейната зала, които застигат и вече надминават. И още сили имаше Валя, докато не видя обидно ниската оценка на първия уред. Тук вече цялото напрежение изби и момичето рухна. Много му дойде.
Ето, виждаш ли, седмата в България бие твоята първа в Лондон. Да, така е в протоколите. Как да им каже, че ако беше дошла със своята силна тройка, ако не бяха настръхнали една срещу друга, ако тук, в Лондон, имаше отбор — единен, сплотен, а не враждуващи групи, и тройката, и ансамбълът ни щяха да се класират много по-добре…