Посрещането на аерогара София беше нещо, за което не искам да си спомням. Как можаха тези жени да крещят — ето я истинската шампионка! Златния медал й дадоха съдиите, не й го просеше публиката. Отрупваха с цветя Кристина, съскаха срещу Валя, предизвикваха Илиана, искаха да смачкат Нешка. Крещеше обидената посредственост, искаше да отмъсти на младата треньорка, че наистина изпреварва, наистина върви нагоре, без да се интересува колко я мразят.
Само Илиана минаваше с гордо вдигната глава, като че й устройват бурни овации. Просен, казвате, бил медалът. Много хубаво ми го изпросиха англичаните! Нямате представа колко съм щастлива! Жените онемяват от предизвикателството на Илиана, а Кристина, която стъписана допреди малко от това явно организирано посрещане, повтаряше тихичко — моля ви се, недейте така — сега се смее, забравила вече за този кошмар. Охо, бива си го малкото! Давай, Илианче! Точно така! Истината е, че Илиана винаги много е харесвала Кристина и Кристина — Илиана, независимо от това ожесточено противопоставяне, независимо от упоритата борба.
Идваше следващият етап от отмъщението. Ето как Нешка е описала републиканското от Спартакиадата…
8.VIII.1979 г. (Лондонското световно първенство се състоя необичайно рано — 5–8 юли, така че републиканското дойде след това — б.а.)
Всичко е подготвено. Първа трябва да стане „горката, онеправдана“ Светла, втора — Кристина, трета — Илиана, после Анелия, Валя. Душичките, заредени до краен предел със собствено мнение, скрили се зад анонимното съдийство, подготвяха поредната си саморазправа. Не една и две оценки предизвикваха отначало плахи освирквания, които после преминаха в искрен смях. Само че въпреки всичко Светла едва можа да изпревари Росица Младенова и зае петото място. Валя — с „най-безпристрастната“ помощ на съдийките, стана четвърта. Кристина получаваше за две и три изпускания оценки по 9,7 — 9,8. Възхити ме фактът, че отказа да участва на шампионата на бухалки, където с две големи изпускания получи 9,7 — толкова, колкото Валя и Анелия за силната си, безупречна игра. Не им искаше подаръците, но въпреки това тяхната щедрост не знае граници.
След състезанието — треньорско съвещание, чиято единствена цел беше да се отстранят от подготовката Валя и Тереза. Толкова злоба, дребнавост, посредственост трудно може да се събере на едно място. Уморих се. Става ми безразлично. Добре, че композитори, художници, писатели не са организирани в дружества. Представям си да кажат — този няма да рисува, този няма да пише, защото са много от това дружество. Ще си пише нашият…
Хиляда деветстотин седемдесет и девета е наистина много тежка година. Тъкмо мислехме, че дойде краят й и в новата — нов късмет, и ето нова беда в навечерието на 1980. Казаха й, че се насрочва заседание на Бюрото на ЦС на БСФС, на което ще я наказват. Как, за какво?
В такива случаи Нешка е свикнала да търси Иван Абаджиев, който през тези години стана нещо като наставник на отбора. И ето че Абаджиев й „разказва“ това заседание. Ще има хора, които, колкото и да си постигнала, все ще намерят за какво да те отричат. Ще има хора, които да те защитят. Този, който иска наказанието ти, никога не е бил треньор. Не е създал нищо, не му знае цената. Не е минал нито през мъките, нито през радостите, нито през съмненията и надеждите. Да, но в това бюро има хора, които знаят всичко за треньора и ще знаят ти каква си. В България никога не може да се стигне дотам, че да затрият един кадърен човек. Ще го поизмъчат, но ще му дадат възможност да работи.
Когато преди Лондон настроението в отбора беше всички да се отказват, Абаджиев отсече лаконично — дума да не става! Такова нещо и наум да не ви минава. Световно първенство е това. Женски настроения, екзалтации. Ще мине и замине. Ще преспите, ще видите, че не може да ни няма на световно първенство. Сега пак идваше мъдър съвет от човек, патил и препатил, но това не й пречеше на Нешка да осъмва с въпроси и отговори. Ако ми кажат това, аз какво ще кажа, а ако ми кажат… а ако…
1.I.1980 г. На 29 декември 1979 г. се разглежда предложението на другаря К. В. за моето отстраняваме от длъжността старши треньор на националния отбор по художествена гимнастика „за проявени безпринципни действия, за нарушаване на социалистическия спортен морал и дисциплина и допуснати сериозни грешки във възпитанието на състезателките…“ Всичко това за мен! Защо? За какви престъпления? Затова, че не бях съгласна седмата да измести третата? И това ли е нарушение на социалистическия спортен морал? Сигурно трябваше да стана и да си призная вината. Да, но освен че много искам да работя, аз искам и да се запазя като честен, безкомпромисен, принципен човек. Как ще казвам нещо, което не мисля?