Търсете новото, невижданото, от никого досега неправеното — искаше Нешка между Амстердам и Мюнхен. Търсете новото — това си беше постоянното искане между две големи състезания. Състезателките да участват в творческия процес е задължително — казва често треньорката. Отначало това, което показват като ново, е някой елемент от някоя от големите гимнастички. Децата хитруват, защото не могат да направят нищо друго. Още много малко знаят, за да измислят. Но постепенно, постепенно, с повече настойчивост и търпение този навик се изгражда. Затова пък колко са горди, когато треньорката извика всички в залата и каже — сега вижте какво е намерила Илиана, Лили, Ани… После ги кара този признат вече от всички нов елемент да се опише в дневника на състезателката. Това е нещо като патент. В художествената гимнастика още не са въвели това патентоване от международната федерация както в спортната гимнастика, но едва ли е и възможно да се въведе. Така динамично се развива този спорт, толкова бързо се променя, толкова много нови елементи на всяко състезание… По време на световно първенство по спортна гимнастика телевизионните коментатори казват поне по двайсет пъти „салто Делчев“, „прескок Цукахара“. Ако трябва да изброяват елементите на Раева, Раленкова, Игнатова, в състезанията по художествена гимнастика трябва да чуваме непрекъснато да се говори за тях, докато играят гимнастички от цял свят, и да не може да се чуе името на момичето.
Търсете новото, от никого ненаправеното, казва Нешка, докато нейната глава е пълна с музика. Всичко в тези дни в тази жена е музика и движения. Всяка вечер, често до осъмване, слуша плочи, касети. Записи от цял свят. Класическа, забавна, фолклорна музика. Напрегната, търсеща, цялата настръхнала да не пропусне най-хубавата музика. За въжето на Анелия, за бухалките на Илиана, за обръча на Лили…
През деня гледа творческите тренировки на своите момичета и това търсене на нови елементи. И както ги гледа, вече вижда нещо, което момичетата още не могат да видят. Добре, а сега опитай в обратната посока и рязко обръщаш, и силно изхвърляш… Така, и тялото трябва непрекъснато да се движи, да се движи.
Чак до Валядолид гимнастичките от другите страни очакват уреда, след като са го изхвърлили на два метра над главата си, с две протегнати нагоре ръце, уплашени да не го изтърват. Момичетата на Нешка започнаха с това, че докато уредът лети до тавана, тялото се движи, гимнастичката играе, бухалки, обръчи, въжета се хващат от невъзможни положения. Неочаквано, ефектно, красиво. При норматив 8 свръхтрудни елемента още по онова време Анелия има 28, Илиана и Лили — по 24–25. Броят ги треньорките. Съдийките се стараят да не забелязват тази разлика, защото е наистина огромна и разликата в оценките трябва да й съответства. Но не съответства. Българките изпреварват с пет, с десет години, но в оценките това понякога се отразява в пет стотни от точката. Нищо! Както и да го мерят, все е премерено добре. Българките вече не могат да не побеждават. Тяхната треньорка им осигурява винаги толкова голяма дистанция, та да не могат да не получат онези минимални пет стотни разлика.
По-късно, след години, когато Бианка пита — а сега какво изразява музиката, по която играя, Нешка й казва какво казал Стравински, когато му задали същия въпрос за „Пролетно тайнство“: „Музиката нищо не изразява. Тя изразява себе си“. Една и съща музика може да се приеме по хиляди различни начина. Много е важно кой я слуша, кога я слуша, в какво настроение… Постановчикът също я възприема по свой начин.
В началото Нешка иска да ги научи да си изграждат свой образ, да търсят свое настроение, свое чувство за всяка музика. И тръгва да търси заедно с тях образа. Всъщност на първо време им го създава. Години, години, докато дойде моментът, в който ще иска те да й разказват „приказката“, когато са чули музиката. Дава на Илиана да чете „Алексис Зорбас“, да чете „Спартак“, защото ще поставя лента по музика от „Зорбас“, обръч по музика от „Спартак“.