Вече е ясно. Няма контролни, които довеждат до кризи треньорката. Контролни, разбира се, има, но сега тя допълнително си раздава правосъдие. Понякога казва на първата, че не е доволна от нея. Това, че не е изпуснала уред, още нищо не означава. Не се ли вложиш изцяло, започнеш ли да показваш някакви проценти от възможностите си, не те признава. Третата трябвало да бъде първа, казва понякога Нешка, И колкото и да й е криво на първата, колкото и да се притеснява от неспоменаването втората, колкото и да потиска радостта си третата, всички знаят, че това е точното класиране. Защо Нешка вика съдийките, щом после си прави своето класиране и момичетата вярват само на него? Ами да чуе и чуждото мнение, а и момичетата да свикват със състезателната обстановка.
— Защо искаш да им чуеш мнението, като не го признаваш?
— Не е така. Винаги има по нещо, което трябва да се чуе. Не е вярно, че никого не слушам. Всичките ги слушам.
— И най-често правиш обратното на това, което те съветват специалистките…
— И това си има своята стойност. Много внимателно слушам. Вече все по-малко споря. Спорът си продължавам после, когато остана сама, и никак не ми е излишен. Понякога, когато чуе другите, на човек му хрумва нещо, за което преди не е мислил. Може би е зреело някъде у него, но се е спотайвало и трябва да бъде провокирано.
В художествената гимнастика отдавна се знае, че въже и бухалки се играят на бърза, ритмична музика; топка и обръч — на бавна, лирична; лентата — на смесена. Закон! Неписан, но строго следван. Нешка решава, че Илиана ще трябва да промени някои представи. Защо точно Илиана? Защото вече е „кралица Илиана“. Въпреки че след Амстердам други ще стават шампионки, докато играе, Илиана си остава законодателка на модата. Може да загуби някоя десета, пет стотни в битката за титлата, но нейната гимнастика се помни. Публиката я приема възторжено, устройва й специални овации, жали я, че не е на върха. Жали се и Илиана, когато състезанието е минало, но нищо не спестява, за да спечели титлата. По-силно от това невероятно силно желание да бъде първа е да играе така, че да подлуди всяка зала, в която се е появила. По-късно други щяха да поставят този въпрос — защо да играем силно, като е обикновена продукция. За Илиана нямаше обикновено и необикновено състезание. Тренировка да е, един човек да е влязъл отвън в залата, Илиана е вече мобилизирана, силна, ярка.
И така — бухалки на „Лебедово езеро“ от Чайковски. Разбира се, веднага се чуват протестите — как, този груб, безизразен, дървен уред и „Лебедово езеро“! Тази жена наистина прави, каквото си иска, но трябва да държи сметка и за това, че никой няма да приеме тези бухалки.
Нешка не се безпокои от това — в началото присъдата винаги е една — невъзможно! По-късно ще кажат — никога не съм си представяла, че може така да изглежда. Ще го кажат по-късно, когато победим. Нека сега си протестират. Много често това, че фантазията на мнозинството е стигнала дотук, а някой иска да отиде по-натам, става повод за дългогодишни забрани и спиране на развитието, но за определен период. Не може безкрайно. Колко дълго не искат да признаят, че въвеждането на оркестров съпровод носи богатство на гимнастиката. Нищо, ще го признаят. Този консерватизъм не идва непременно от старите. Няма млади и стари в това отношение. Нещата да останат, както са си. Настояват хора, които искат нещата да си вървят по отдавна установен начин, та да не се затрудняват. Без рискове, без експерименти, защото ако рискът, смелият експеримент си пробият път, ако с тях се стигне до победи, то ще ги затрудни. Те не са свикнали да търсят, а да повтарят. Оттам идва конфликтът. Няма нищо страшно. Тези бухалки не могат да не спечелят, защото ще ги направя така, че да бъде невъзможно да ги оспорват. Илиана ще ги изиграе така, че да бъдат аплодирани, не отричани. Искам да докажа, че няма бърза музика за бухалки и бавна музика за обръч. Всичко зависи от това, как ще се направи. Всичко зависи от великото чувство за мярка…