Тогава музиката се намира с лекота, като откровение. Като непрекъснато откровение, защото се търси много музика. Сега е моментът, не бива да се изпуска. И тя идва една след друга без никакво затормозяване. Тогава и Ники решава, че и това може, и онова може да се аранжира чудесно. Постановките на композициите вървят в някакво необикновено темпо. Идеите идват една след друга, застигат се и се изпреварват, трябва само да побърза да им намери точното място, да не се попилеят. Нешка се смее, шегува се с всички в залата, готова да окуражава, да поощри. Звездни мигове, пълни с творчество, с надежда.
Е да, ама може ли да бъде наистина безкраен празникът? Няма такова нещо. Нешка трябва да преживее болката от още едно оттегляне. Никой не знае какво изпитва при тази мисъл само — това момиче няма да играе повече! Преболедува оттеглянето на Валя и Тереза. Беше обидена, че й го наложиха и трябваше да се признае за победена. Повече наистина нищо не мога да направя за тях. Ако мога, ще се боря…
Сега това момиче, което нямаше повече да играе, беше Илиана Раева. Не, за нея може много още да направи. В Илиана има още много заряд. Нешка вижда композиции за нея поне за още три големи състезания. Илиана твърди, че не може да издържи на тежките натоварвания.
Всъщност не може да издържи на мисълта, че ще дойде още едно състезание и отново друга ще е първа. Тази мисъл направо я изважда от равновесие. Не може да понася само като си го представи.
Нешка се успокоява с надеждата, че Илиана може да стане добра треньорка. В незнайното време на своето оттегляне тя вижда едно от нейните момичета, което ще я замести, едно, което няма да се задоволява с малкото, ще търси категоричните, ярките победи и ще има силите да ги отстоява. А тя ще помага. Коя ще е тази бъдеща голяма треньорка? Не може да се каже. Бъдещето ще покаже, но на нея й се иска да е някоя от тези големи гимнастички. Не е вярно, че шампионките не могат да бъдат големи треньорки. Галениците на съдбата, тези, които са получавали повече даром, не могат. Нейните не са галеници. Борили са се, отрудени, изстрадани са им победите. Някоя непременно трябва да я наследи. Нека всяка опита.
След четири месеца Илиана се връща и Нешка е така щастлива, че в първия момент не обръща внимание на възраженията и протестите, с които се посреща това завръщане. И защо наистина ще протестират? На турнира за Световната купа с друга гимнастичка вместо Илиана ние не можем да отидем. Значи две вместо три. Такъв е регламентът. Няма логика в този протест. Нямало да се справи. Дванайсет килограма трябвало да смъква, да наваксва пропуснатото в четири месеца… Ами ако не успее? Нешка просто няма да я пусне на състезанието, ще я подготвя за световното първенство. Е, точно това не искат от федерацията. Вече са решили, че в Страсбург трябва да замине Даниела Грънчарова. След дълги колебания дават и Даниела да я подготвя Нешка. Подготвя я. Прави всичко възможно за това момиче, което я трогва с трудолюбието и упоритостта си. От всяко момиче ли може да направи шампионка Робева? Почти от всяко. Но ако не й пречат. Тук се пречи с нетърпение, с бързане, с противопоставяне. Нешка изчакваше всяко от своите момичета да узрее за победата, налагаше го по международни турнири, извайваше го внимателно, грижливо. Илиана наваксва за два месеца пропуснатото в четири. Страшно трудно. Даниела не може за година да навакса пропуснатото в годините.
Обвиняват Нешка — нали сега тя готви Даниела, защо да не стане шампионка? Защо не й направи композиции като на Лили, като на Анелия? Ами те, композициите, се правят според гимнастичката. Тя и на Анелия не прави композиции като на Лили и на Лили — като на Анелия. Едната може едно, другата друго. Не искат да видят колко далече е Даниела от двете момичета. Не искат да видят, че е далече и от Диляна. Мислят, че връщането на Илиана им пречи…