Нешка не отстъпваше. Нито от нормата, нито от високата си взискателност. Маркираш — не го зачитам! На какво приличат скоковете ти! Не усещаш ли, че през цялото време не можеш да се отлепиш от земята — не го зачитам! И кой ще ти прости такова хващане на топката? Не го зачитам! …
Залата натежава от сълзи и неизречен протест. Ако погледне човек отстрани, ще се ужаси. Така ли се ражда тази красота, това очарование? Това ли са същите леки, ефирни, изящни, нежни и бойки момичета, които ни възхищават, когато дойде времето на големите битки. Това ли е жената, на която гледат с толкова завист колежките й от цял овят, с толкова възторг милионите почитатели на красотата.
Ако погледне човек в дневника й, ще види няколко думи, които те карат да настръхнеш — уморена съм, изчерпана до краен предел. Не мога повече! За какво е всичко това! Не издържам. Своя ли живот живея?
Своя си живот живееш, момиче. Такава ти е съдбата. Нямаш друг живот. Дадена ти е дарба, която непрекъснато те тласка напред. Имаш характер, който не може да се примири с полутоновете. Искаш да доведеш всичко до съвършенство, а съвършенството се ражда с болка. Само цветето има привилегията да се посее само в полето и всички да му се радват…
Когато доверява в своята зелена и синя тетрадка — изчерпана съм! — Нешка има предвид не само мъките по това шлифоване на детайлите, които искат безброй повторения, не само съпротивата пред ужасните планове, а и това, че й предстои най-тежкото — предстартовите кризи, които започват месец-два преди състезанието.
Получат жребия и Нешка осъмва в мисли за коя с какво е добър и лош този жребий. Всяка се затваря в себе си и вижда само лошите му страни — божичко, как нямам поне мъничко късмет, как веднъж не ми се падна нещо свястно! Всяка е готова да се ожали и да забрави, че миналия път е била облагодетелствана. Така се е оказало в крайна сметка. Всъщност постоянна жертва на жребия бяха Илиана и Лили.
В другите отбори треньорите разменят, нагласяват жребия според изградената стратегия на отбора. Най-благоприятното — за примата. Нешка никога не си позволи да се намеси в съдбата. Нали винаги тръгва с три прими? Дори когато едната е дебютантка, дори когато е съвсем млада! На последното световно първенство, в което участваше Лили, се подхвърляше от много страни — можеше Нешка да направи този компромис! Бианка е съвсем малка, предстоят й много състезания и много победи, а на Лили това й е последно (тогава още никой не предполагаше, че Лили може да се върне още веднъж). Никой нямаше да й се сърди!
Как така! — недоумяваше Нешка. На Лили й е последно, а на Бианка първо голямо състезание. И Бианка трябва да тръгне със съзнанието, че съм я предала? И както никога не съм го позволявала, точно когато тя тръгва, да си променям принципите. Абе, я не ги слушай! Само се чудят какво да измислят… Никога, никога няма да посегна към жребия и да го разбърквам. Докато съм треньорка, трите ми момичета ще трябва да знаят, че еднакво държа на трите — никакви предпочитания към никоя. Много ми е мъчно, че Лили няма късмет, не зная дали някой повече от нас двете страда от това, но то не е причина да прехвърлям нейния лош късмет на друга. И това, с което съм особено горда, е, че нито Лили, нито която и да е друга ще приеме такова облагодетелстване. Това в нашия отбор ще получи такава доза презрение, която не може да се понесе.
И може би затова предстартовите кризи на Лили са по-бурни, а търпението на Нешка в тези дни надхвърля представите за търпение.
От 15 до 17 април 1983 година в Белград се състоя турнирът за първата световна купа. Първата носителка на купата — Лили Игнатова, беше най-хубавата победителка, която съм виждала. Едно дете, готово да подскача от радост. Така щедро в щастието си, така неподправено. Ако съм художник и искам да нарисувам радостта, бих нарисувала Лили в онези априлски белградски дни.
След първия ден нашият посланик в Югославия Стефан Стайков беше казал на хората си да намерят начин да съобщят на всички българи, които се намират в Белград, да дойдат в залата. Тръгвам с Лили да й покажа телевизионната кабина и един блок български работници шумно я приветстват, връщам се и няколко души ми преграждат пътя. Мога ли да им кажа кои точно са съдийките, заради които Илиана Раева е на четвърто място? Илиана беше останала пак на пет стотни — този път зад Анелия и Куткайте. Кои са точно съдийките, за да не стане грешка. Решили да ги бият. А сега де! Само този проблем не сме имали по състезанията. Казвам им, че не бива, че посланикът ни е казал колко враждебно са настроени в момента срещу България тук и как от много време за първи път се появяват толкова хубави неща за нас във вестниците, и то на първите страници… Казват, че са видели вестниците и малко поутихват. И все пак не мога ли да им ги посоча…