Илиана беше възнаградена богато за тези пет стотни, които не й достигнаха отново, както в Лондон, за да има медал в многобоя. Публиката я приветстваше по един особен начин, нещо, което не съм виждала в никоя друга зала. Ставаше на крака и ръкопляскаше с високо вдигнати над главата ръце. Беше последното голямо, блестящо състезание на кралица Илиана. Тогава още не знаехме това.
Всъщност истински последното беше републиканското първенство в София, но за него не искам да си спомням както за посрещането на аерогарата след Лондонското световно първенство.
„Силна съм — пише в дневника си Нешка през 1979 година, — силна съм, защото смея да им кажа истината, смея да се боря“.
Да, вярно е, но всичко се заплаща. Това, че казваш истината, че се бориш, не може да не засегне някои хора. Е, сега е дошъл техният момент да ти докажат силата си. Седнали са на съдийските си столчета и решават съдбата ти. Още преди да е започнало състезанието, знаеш какво ще стане, идваш да ми го разкажеш, за да ти поолекне, а не ти олеква. Силна си, но и те са силни. Решили са да ти дадат един жесток урок, за да не си въобразяваш прекалено много.
Не обичам атмосферата на зала „София“. Малка зала, малко хора побира, а много страсти. Публиката на тази, публиката на онази. В зала „Универсиада“ идват повече хора, за да видят състезанието, и тогава се вижда, че българската публика е и компетентна, и темпераментна.
— Решили са да направят от Даниела републиканска шампионка, за да ме заставят да я включа в състава за Страсбург. Ще съсипят Илиана…
В края на състезанието:
— Видя ли. Публиката ги освирка, смее се с глас, а те се правят, че не забелязват. Не знаех, че не само Илиана, а и Анелия е в немилост. И видя ли онова малкото как им обърка сметките. Дилянчето! Него пък съвсем го бяха пропуснали. Това, с което Даниела окончателно загуби шансовете си, е, че кастри всичко трудно, оригинално, всичко, което си струваше да се види. Казали са й, че трябва само да не сбърка и готово — републиканска шампионка. Само че някои не издържат на толериране. Нали съм ти казвала. Съсипаха ми Илиана…
— А Ани?
— Ще се справи…
Когато пиша част от това, което мисля за тези състезания (само много малка част, да се напише всичко е невъзможно, то ще звучи много грозно), тези чувствителни жени са ужасно обидени. Оплакват се наляво и надясно. Те се съсипват за благото на този спорт, а каква отплата!… И още един много страшен аргумент освен съсипването. Те са си дали младостта за този спорт. Не зная как биха си запазили младостта ако не беше грижата им за този спорт, а и не ме интересува. На мене ми е мъчно, че ми смачкват силното момиче.
Илиана щеше да остане, ако Нешка й беше казала — ти можеш да бъдеш световна шампионка в Страсбург. Толкова! Това беше достатъчно, но абсолютно невъзможно. Нешка никога на никоя не може да каже такова нещо. Както не може да смени жребия, така не може да даде надежда на някоя от своите три претендентки за короната. Това е тема табу. Всяка знае, че може да стане и може да не стане. Всяка се надява и знае, че няма никакви гаранции. Когато след Валядолид Лили пожела да се върне още веднъж да помогне на отбора, Нешка дойде у дома пребледняла, щастлива и разстроена.
— Ти не можеш да си представиш с каква новина идвам. Лили се връща!
Знаех вече какво е Лили за нея след толкова години и колко е трогната и благодарна. Разбирах и тревогата й.
— Знаеш ли какво си мисля. Лили не може да не се надява на първото място. Никога няма да го признае, но не е престанала да се надява. Лили страшно ми трябва, но предпочитам да си отиде, отколкото да преживее още веднъж този ужас…
— Каза ли й го?
— Не, разбира се, нищо не мога да й кажа. Освен всичко друго и аз не мога да престана да се надявам. Не мога да ти кажа какво точно чувствам. И съм много радостна, и ми е тъжно, и не зная как ще издържим тази година с нея — знаеш какво е, но никак не мога да се откажа да имам Лили отново в отбора. Не можех да си го пожелая дори.
И при двете завръщания на Лили в отбора някои искаха да се протоколира, че са против. Добре де, протоколира се.
Защо са против? И за Валядолид, и за Флоренция Лили беше страшно необходима на този отбор. Защото не искат да имаме отбор? Или защото се надяват, че Нешка ще се провали и ще могат да извадят протокола и да посочат историческата си роля в развитието на художествената гимнастика — аз предупредих! Много е важно…