Нешка е ужасена, че една от най-уважаваните съдийки не може или не иска да види това. Когато спорим с Бранка, тя ми казва — трябва да признаеш, че и другите са работили много. Признавам, но ти трябва да признаеш, че не са ни настигнали, че още са далече от гимнастиката на Нешка. Признавам, казва Бранка, но трябва да знаеш, че всеки напредък на всяка гимнастичка от друга страна вече е една надежда за всички, затова съдийките ще я поощряват.
Такааа! Това е положението! Има право на всичките си страхове Нешка. Има право и на тази неизкоренима надежда. Страхува се нощем, надява се през деня, когато води последните тренировки на своите момичета. Не може, няма да е справедливо, ако не победят. Защото нали вижда и тренировките на другите…
Нешка отдавна знае, че сама си е подготвила този капан, от който нито иска, нито може да излезе. Нейните композиции са изработени до такова съвършенство, че всяка най-мъничка грешчица вече кънти. Един вик на съжаление „Ооо!“, ако нещо наруши изящната линия. И едно отдъхване, че обръчът не е полетял навън, когато друга го гони. Да, но публиката, която съжалява за трепването и се радва, че не се е стигнало до провал, прави много ярко своите разграничения. Тя отделя съвършеното от неподготвената смелост съвсем категорично.
Публиката няма да допусне да се провалиш. Публиката ще те подкрепи, ще ги застави да те отделят. Е, може с по пет стотни, но ще ти дадат преднина. Казвам й го преди всяко състезание. Дори не усещам, че го повтарям непрекъснато всяка вечер преди голямата битка. Сега, когато се връщам назад, виждам, че това е било винаги най-голямата ми надежда, това и вярата, че момичетата на Нешка ще играят блестящо, но за тях в тази вечер не говорим. Да не викаме дявола. Я да си спят спокойно. Спят ли си наистина? Те си знаят…
От 10 до 13 ноември 1983 година в Страсбург се състоя Единайсетото световно първенство по художествена гимнастика. Пълен триумф! Нешка Робева е заминала за Страсбург с девет момичета, от които седем дебютантки, и се връща с девет световни шампионки. Абсолютна — Диляна Георгиева; вицешампионки — Раленкова и Игнатова заедно с Белоглазова; Диляна — шампионка на бухалки и лента; Лили — на топка и бухалки; Анелия — на обръч. Онези цаци от ансамбъла, четиринайсетгодишните — блестящи, възторжени, вдъхновени — наистина показаха една невиждана композиция. Отново кръжат треньорки и съдийки около Нешка. Блестящо! Фантастично! Невероятно!
След първия ден водеха Белоглазова и Куткайте и в нашия лагер се вдигна мътна вълна — Нешка да не си! Казвали й, съветвали я, но дебела глава, увира ли. За какво й била толкова трудност, за какво толкова риск. На, хората си играят простичко, като детска игра. Простичко, приятно, без грешки и ето какво става. Всъщност какво стана? Анелия си изпусна лентата. Другите играха блестящо. Ани също, без това изпускане. Всъщност не беше дори изпускане. Едно нечисто улавяне. Наказаха всички. Съдийките наистина отдавна очакват някъде да се пропука в българския отбор и колкото и да ме е яд, ги разбирам. Тях пък от години ги е яд на това огромно превъзходство. Сега им е дошъл моментът.