Вместо конфронтация — сътрудничество. Такъв е първият резултат от идеята на Нешка да събере около себе си един щаб от кадърни треньорки.
Отначало Светла Колчевска обяви, че ще тренира своя отбор отделно. Иска да бъде конкурентка на Нешка. Много добре, съгласяваше се старши треньорката. Не съм против конкуренцията. Нека в друга зала се раждат други идеи, това е полезно. Ако е нужна моята помощ — имаш я, ако не — няма да се меся в нищо. Сама ще си регулираш взаимоотношенията в зависимост от това, как ти като треньорка ще се чувстваш по-добре.
Мина време и Светла пожела да дойде с отбора си в залата на Нешка. Искаше близначките Камелия и Адриана Дунавски да тренират с големите гимнастички, искаше помощ в композициите. Вече бяха стигнали до друга степен на развитие, когато им трябваше Нешка. Искаше да й помогне и за останалите момичета. Нешка прие това като съвсем в реда на нещата. Нали е старши треньорка, не може да откаже помощ на никоя треньорка, на никоя гимнастичка, която има шансове да влезе в тройката, в шестицата. А и как да откажеш на такива момичета. Та то е удоволствие да се работи с тях.
Няколко месеца, казва Димитричка Маслева, не можех да разбера защо Нешка се спря на мене, когато Деспа Кателиева трябваше да напусне ансамбъла. Много се измъчвах, че гледам и не виждам подробностите, които тя вижда от другия край на залата, докато тренира момичетата от индивидуалното. Не мога да спя от притеснение. Какво да й кажа? Повярвала ми, извика ме от Варна, дойдох, мисля, че никоя няма да откаже на такава покана, а сега все по-объркана се чувствам. Казвам й, а тя ми отговаря, че няма време за такива грешки, щом ме е извикала, сигурно е имало нещо в мене, което я е накарало да го направи. Да гледам и да се уча да виждам и детайлите. Научих се и това, което никога няма да мога да разбера, е как наистина тя толкова много вижда. Как, като е така погълната от момичето, което играе пред нея, знае във всяка секунда какво става в цялата зала, където тренира толкова много народ. Как може да прави такива композиции и така да ги обогатява, и така да ги отстоява. Не, това не се учи. Можем да си стоим колкото години искаме в залата и сигурно много ще научим. Непрекъснато се прибавя по някое ново знание, ново умение, но да станеш Нешка Робева, не се научава.
Малкото звено, средното звено, големите… Създадена е организация, при която талант няма да пропадне.
Вече не е така самотна. Вече не е една срещу всички. Вече е обградена от помощнички, от жени, които са заинтересовани работата да върви. Това, разбира се, не пречи на другите да завиждат. Напротив.
Нешка умее да държи на хората, с които работи. Понякога изисква непосилното — пълно себеотрицание, много повече работа, отколкото във всяка друга зала, прецизност. Изисква, но знае да бъде благодарна.
Някога много се караха с Людмил Коцев. Не можеше да понася предимството на съветските гимнастички в постановката на краката, в скоковете. Трябваше да изпреварим основните си съпернички и в този пункт, за да се успокои. Когато се ядосваше, съм я питала — защо не вземеш друг хореограф? Не дава и да се мисли за такова нещо. Той си обича работата. Не е достатъчно настойчив. Ще свикне. При нас изискванията са наистина прекалено големи. Трябва да свикне.
Някога много се разправяха с Николай Костов. Ники трябваше да е виртуоз, да създава настроение на гимнастичката и в тренировката, и в състезанието, да подсилва ефекта на композицията, не да го затрива, да не забравя акцентите. Да полага. В началото не беше виртуоз, стараеше се да помага, но все си оставаше далече от изискванията. Защо не опита й друг корепетитор? Дума да не става? Къде друг. Тя без Ники направо не може. Кой друг ще се съгласи на такова ненормално работно време. И не е вярно, че Ники не е голям корепетитор. Това, че имаме разногласия в отделни случаи, още не означава, че ще намерим по-добър.
Сега Ники е един от най-добрите. Артист! Това е едно допълнително удоволствие от играта на нашите гимнастички. Не само подборът на музиката, а и изпълнението…
Колко нерви от това, че доктор Николов дава тайно храна на момичетата, когато тя се задъхва от безизходицата на килограмовата война.
Как не може да разбере този човек каква вреда на здравето им нанася с това пълнеене и слабеене. Защо вместо сътрудник имам враг. Не, само да му дойде времето да се пенсионира, не искам нито ден да го виждам повече. Ядосва се, а дойде времето да се пенсионира и вместо да побърза да се раздели с него — доктор Николов, бихте ли останали! Това пък за какво? Децата са свикнали с него. И аз.