Не мога да си представя какво бих направила без Краси, без Лушка, казва често Нешка. Как ще издържа в залата без тези две жени, готови да останат на денонощна вахта, когато се наложи.
Вече не може без никого от своите помощници Нешка. А говореха, че е конфликтна, че е невъзможен характер. И беше истина, докато се чувстваше сама срещу всички, докато не изгради този център, който имаше за задача да предпази българския отбор от опасността да се разкрие бездна в подготовката на две поколения. Вече бяхме изпитали паниката от луфта след трите големи. Да се води подготовка над световно равнище от най-ранна възраст, да не се попилее ни едно талантливо дете, което има шансове да стане някога световна шампионка, защото с тази мечта расте почти всяко българско момиченце. Такива бяха мотивите на Нешка, когато тръгна да организира българския център за олимпийска подготовка…
Подготовката на големите се водеше при страшно трудни условия. Колко пъти Нешка си беше казвала — край, не издържам повече. Сега не можеше да каже — край! Идваха първите олимпийски игри, в които щяха да участват и състезателките по художествена гимнастика. Колко отдавнашна мечта. Човек да не повярва, че вече може да се измерва с дни. В залата има едно табло, на което се отбелязват точно колко дни остават до игрите — 100, 99, 98… 50, 49, 48… Стоп. Няма да участваме. Отново както на онова световно първенство в Мадрид, което мина без най-силните в този спорт, друга ще е първата олимпийска шампионка. Отново, както за Кармен Ришар, всички се питат — коя беше Лори Функ? А, онова мургаво момиче от Канада. Имаше много интересен финал в съчетанието с топката. Толкова…
Треньори и спортисти от всички спортове изживяха това неучастие наистина тежко. У Нешка болката като че беше притъпена. Много по-късно щеше да се сети за размерите на бедата. През тази година беше преживяла много по-голям ужас, затова вестта, че няма да отиде на първите си олимпийски игри в Лос Анжелис, не можа да я разтърси така, както бяха разтърсени други.
Едно разкъсване на мускулни влакна, една инжекция преди Страсбург. Това се беше случило с Анелия Раленкова. Нищо особено, а ето че след състезанието у доктор Николов се появи опасението, че инжекцията е била в някакъв нерв, че всичко това може да завърши зле. Тръгнаха с Анелия да търсят светила на медицината във Франция, в ГДР. Никоя нищо не можеше да каже. Тревогата нарастваше. Излекуваха после Ани в ИСУЛ, но преди това трябваше да се мине през преизподнята на всички страхове.
Никога не съм виждала Нешка в такова състояние. Нищо не ми трябва, ако ми осакатее момичето. Нищо не ме интересува, да са ми здрави децата. Нищо не искам, само да ми оздравее момичето. Казваше го с онази фанатична настойчивост, с онази фанатична обреченост, с която вярващите дават страшен обет пред боговете. Всъщност вярващите винаги се пазарят, когато молят боговете. Нешка като че обещаваше на земни и неземни сили всичко срещу една добра вест — ще й е здраво момичето. Нищо лошо не може да му се случи.
Анелия е слушала да й се кара треньорката, че е настинала, че не знае да се пази, че не загрява както трябва и точно това води до травми. Не е чула никога за страховете й, когато положението наистина изглеждаше тежко. Това всъщност никоя никога не може да чуе. Строга, взискателна, забързана в своите дни, затичана в това непрекъснато изпреварване, те не могат да си я представят как изглежда с тази буца в гърдите, с мъката и страха за здравето им.
А и откъде могат да разберат. Докато вечер Нешка си обещава, че никога нищо няма да иска — само да й е здраво момичето, през деня, когато момичетата я виждат, тя гаси мъката си с единственото средство, което познава като лек за всичко — работата. Точно когато не се знае какво ще стане с Ани, Диляна отново си е замърсила лещите и твърди, че не може да тренира, защото се страхува за очите си. И Нешка се страхува за очите й, но е убедена, че тя може да си пази повече лещите и освен това никак не може да се съгласи, че тези лещи усещат точно кризисните моменти и тогава проявяват ужасния си характер. Лили обратно. Когато в залата става особено горещо, е доброто дете на Нешка. Забравя, че не може да понася плана, забравя, че е тежко, че с нещо не е съгласна. Тренира. Както се отрича от всичко земно в тези дни, Нешка не може да не е щастлива, че Пилето работи и освен това времето, което са освободили Анелия и Илиана, е погълнато от Бианка. Това момиче, което още с появата му специалистките от цял свят определиха като талант номер едно в художествената гимнастика, изгонено някога (не толкова отдавна) от една зала като безперспективно. Нешка знае колко е талантливо, но знае и това, че специалистките още нищо не са видели. Още е в първата фаза от Нешкината преработка. Ще трябва да мине през три-четири смени на композиции, за да се види по-ясно в какво точно му е талантът, през още три-четири, за да стане истинска претендентка за титлата, и през две-три титли след това, за да е голямата гимнастичка Бианка Панова.