Говорим си с Нешка за Бианка и сме доволни, че никой не може да види колкото тя вижда. Това, което Нешка изброява, са дребни несъвършенства, които сега не се забелязват, но когато всичко се шлифова до блясък, наистина добиваш усещането за друг мащаб на гимнастичката и гимнастиката. Това непрекъснато усъвършенстване на качествата, което дава все повече възможности на гимнастичката, което често не се забелязва от специалистките, но непременно се отделя в една зала, пълна с хора, дори когато тези хора за пръв път виждат художествена гимнастика. Странно нещо е наистина публиката. По-точна оценка трудно ще се получи. И така, Нешка работи и вижда как бързо напредва това момиче. И понякога не се сеща, че самата тя вече много е израснала и не само Бианка, а и Величка Бонева, и другите малки момичета се променят с други темпове.
Не, не е вярно, че не забелязват специалистките. В този случай не можеха да не забележат. В София се състоя турнир на най-силните гимнастички в света — неучаствали в игрите и участнички и медалистки, които се загубиха пред категоричната победа на българките. Първа — Диляна Георгиева, втора — Анелия Раленкова. А всички говореха за едно друго българско момиче, неучаствало в класирането — Бианка Панова…
Най-напред Нешка изпревари в бухалките. Увлече се да докаже, че нещо толкова отричано, посрещано с толкова неудоволствие може да бъде интересно. Илиана правеше за пръв път такъв диагонал, наситен с изхвърляния. Лили ги разделяше и събираше, чукаше ги предизвикателно. Диляна се ослушваше в музиката на бухалките, после ги „скриваше“ от публиката с виртуозната си динамика. Анелия им даваше някаква непозната мощ… Бухалките станаха доминиращо български уред. После се увлече по обръчите, защото беше видяла, че на един турнир в Прага чехословашката треньорка Мария Чижкова я беше изпреварила.
Когато възстановиха обръча след едно дълго прекъсване, Нешка беше болна от бронхопневмония. Беше нахвърляла, още не беше обмислила композициите си, но достатъчно беше да види през март, че Чижкова я е изпреварила и да се втурне с цялата си енергия да търси ново, ново, ново! И през май вече всички специалистки да установят, че не са можели да си представят, че обръчът може да изглежда и така, че е намерила толкова нови посоки и форми на движението му, че може да бъде така многообразен и богат.
През цялото време, откакто е треньорка, я привличат възможностите на топката. Непрекъснато усъвършенства, непрекъснато извайва, взима по три медала, където и да се яви с нейните три композиции. Радва се на възторга на публиката. При топките точно залата притихва, като че не диша, за да избухне след това във френетични аплодисменти.
Чехословашкият журналист Мирко Фишер не можеше да дойде на себе си от изненада, че разликата е така голяма. Ти разбираш ли какъв шок изживях. Аз си харесвам много Марта Бобо. Не казвам Бошанска, не казвам Хавличкова — отбележи си това, защото съм не по-малко чех, отколкото ти си българка. Допада ми простичката като детска игра гимнастика на Бобо, а сега гледам и виждам огромната разлика. Марта Бобо пипа топката като баскетболистка, Анелия Раленкова я докосва нежно, после я изхвърля нагоре, нагоре, като че с дъха си, никакво усилие, после не разбирам как я е хванала и я търкаля по тялото си, като че е част от нея… Не, това е невъзможно. Добре, че играят още веднъж на шампионата, за да се уверя, че съм видял това, което първия път ми се е видяло невъзможно…
Лида Новакова, журналистка от Полша, е поразена от лекотата, с която играе Лили Игнатова. Признай, че тя прави най-трудните неща в художествената гимнастика. Откакто наблюдавам този спорт, точно Лили е тази, която се натоварва с най-голямата трудност, но извежда така докрай нещата, играе с такава очарователна безгрижност и грация, като че това, което прави, нищо не е. Едното удоволствие само…
Ливия Меделонски, треньорка на националния отбор на ФРГ, е възхитена от силата на Диляна Георгиева, говори за дванайсетте композиции на Робева и все се връща към топката на Георгиева.
По-късно, когато върнаха в програмата въжето и бяха минали само няколко месеца от възстановяването му, на Турнира на „звездите“ беше дошла арбитърката на този уред — американската съдийка Андреа Шмид, и беше изненадана от богатството, което е внесла тази изключителна треньорка Робева. Как е възможно! Нейните композиции показват съвсем нова траектория на този, общо взето, скучен уред. Бях любопитна да видя какво е направила за такъв кратък срок, очаквах изненади — от нея човек винаги може да очаква изненади, но това, което видях, надхвърля всичките ми очаквания.