Разбира се, след още няколко месеца въжето щеше да изглежда още по-наситено с оригинални елементи, композициите — завършени.
Както топката, така и лентата е в центъра на вниманието на Нешка от първите й треньорски дни: топката — поради особеното предпочитание, лентата поради особената амбиция. На този уред арбитър е Валентина Батаен, жена, която все не харесва българските ленти. Нешка иска да накара Батаен да каже някой ден — действително това е връх в нашия спорт! Такъв връх сега беше композицията по „Болеро“ на Равел, която подготвяше за Виена.
Вече няма „български уред“. Всички са български, въпреки че с медалите за лентата винаги си имаме проблеми. Точно лентата спазва изящната, класическа линия с много, много движение, наситена обаче с висша трудност, наситена с рисунък и широта. Амплитудата тук трябва да впечатли, да покори. Тя не може да бъде отречена от никой арбитър. Всички уреди вече са български. Върхът на гимнастиката е български.
Ала Свирски, треньорка от САЩ, дошла да види това европейско първенство, казва, че не се изненадва от композициите на Нешка Робева, не се изненадва от виртуозността на нейните гимнастички. Това, което не може да разбере, е как всяко момиче, което подготвя знаменитата треньорка, идва на всяко състезание с шампионското си самочувствие и не забелязва, че съдийките буквално са настръхнали и се чудят за какво да се хванат. Защото, съгласете се, това, което прави Робева, вече надхвърля всяко търпение… Мога ли да й кажа как постига това съчетание между съвършенството и волята за победа, вярата в победата?
Не мога да й кажа.
Ала Свирски не можеше да знае каква паника беше настъпила в българската група три дни преди състезанието. Нямаше човек, който да не съветва Нешка да пусне Бианка вместо Лили. Не, не с желание да я провалят. Този път с грижа. Та Лили непрекъснато греши, а Бианка е разкошна. Само че в един момент, когато решава да стресне Лили и казва — Бианче, вземи лентата, искам да видя още веднъж, на Бианка й руква кръв от носа. И като казва, че лентата й е по-къса, Лили носи с готовност своята. Ето ти на тебе стряскане! Лили продължава да греши, паниката в нашата група нараства, а Нешка решава да играе точно Лили.
По-късно, когато чете какво съм написала за тези колебания и за това решение, Нешка казва — ако искаш да кажеш цялата истина, трябва да кажеш, че бях умряла от страх. Беше, вярно е. Тя и без това все си е умряла от страх, въпреки че никак не обича да наричам това състояние, в което изпада, с толкова обидна дума.
Преди състезанието буквално си трепери месец-два и си повтаря — страх ме е, Марги, страх ме е! Когато всичко е минало, щастлива от победата, като че забравя и казва — ами то не е точно страх. Не зная как да ти го обясня, но не е точно…
Аз и не искам да ми го обяснява. Какво има толкова да се говори. Затова сега съм малко изненадана. Как така изведнъж толкова ясно произнесена присъда на това състояние.
Зная, че умираше от страх. Не можеше да спи. Не можеше дори да говори. Искаше да се съсредоточи, да си внуши, че точно така трябва, да внуши на Лили, че не може да сгреши. Не е възможно. Лили е толкова силна. Какво, като се е смутила преди състезанието! Тя пък кога ли е била спокойна. Не бива да се драматизират нещата. Трябваше да спаси Лили! Не може да я доведе дотук като титулярка и в последните дни да я смени. Знае, че е разумно да я смени. Титулярката изплашена, резервата сигурна — какво по-ясно, но има друго, което не може да обяснява на никого. Направи ли го, губи Лили! А губи и нещо друго съществено — шампионската увереност на българската тройка.
Малка грешчица да беше направила Лили, щеше да се надигне онази мътна вълна и да помете Нешка, още повече че сега наистина я бяха съветвали. Не си измислят — всички съветваха.
Лили игра блестящо. Как да й обясня на Ала Свирски как се изгражда, поддържа, пази шампионското самочувствие на българките?
Има неща, които не могат да се повторят. Не можеш да се научиш да бъдеш Нешка Робева! Не можеш да посъветваш някого да поеме такъв огромен риск, когато умира от страх, само защото си вярва, че нейните момичета толкова много й вярват, че не могат да се провалят.
Виенската публика, общо взето по-сдържана, по-умерена, избухва при лентата на Раленкова по „Болеро“ от Равел. Не, наистина това е върхът на състезанието, колкото и да са възхитени всички от композициите с топки, с бухалки, с обръч на Робева. Колкото и да са възхитени и от другите две ленти. „Болерото“ наелектризирва залата както нищо друго в тези дни. Само една жена не харесва тази композиция. Не, няма грешки. Валентина Батаен просто не може да приеме, че на такава точно лента ще се вдигне десетка. Аргументи? Никакви. Намаляват оценката на Анелия при пълно освиркване. Увеличават оценката на Галина Белоглазова. И при това положение Ани е вече шампионка. Това обявяват светлинните табла и протоколите, които получаваме преди почивката. Никоя от следващия поток, където играе Лили, не може да я застигне. И с десетки не!