Нищо, не пречи със самочувствието си, казва Нешка. Не е прекрачила границите, които ще ме обезпокоят. Доволна съм. Тренира много добре, бързо усвоява, бързо напредва. А и от следващата година вече точно нейното самочувствие ще ни е необходимо. Тогава действително ще стане лидер и ще оцени напълно какво е била Лили за нея през тези две години…
Търси се третата. Всъщност не се търси, а се извайва. Четири са истинските претендентки. Нешка тренира упорито и Албена Димитрова, но предстои първото европейско първенство за девойки в Атина след Флоренция, така че Албенка е с по-далечна перспектива. А сега за европейското на големите — Величка Бонева, Цветомира Филипова, Камелия н Адриана Дунавски. Коя от четирите? Още в първата половина на подготовката се откроява Величка. Всъщност, че това е необикновено талантливо дете, се знае отдавна, но сега за пръв път Нешка навлиза по-дълбоко в този талант. Занимава се по-дълго, с повече интерес и открива все ново и ново, и се увлича, и се радва. Не, такава гимнастичка не сме имали! И никой няма. И никой скоро няма да има. По международните турнири вече само за Величка се говори. Някаква непозната, дива сила, която те кара да настръхваш. Нешка търси всичко, което може да подчертае тази сила на Величка. Действително извайва нещо, което светът на гимнастиката не е виждал. Каква е надеждата на другите три момичета, след като Величка успява да набере на републиканското първенство по-висок бал и от Лили, и от Бианка, от всички. Не става шампионка само защото Нешка я държи още в кандидат-майсторския разряд. Нищо. Тренират сериозно. Никоя не си позволява да се отпусне. В залата е настъпило едно време, което Нешка най-обича. Работа! Надпревара! Непрекъснато състезание! Това е атмосферата, която я кара да се чувства приповдигната, по-работоспособна, търсеща, доволна от намереното и отново търсеща, защото онова беше добро вчера…
И ето както казват в такива случаи — гръм от ясно небе. Точно преди отборът да замине за турнира на Игрите на добрата воля в Москва, Величка, на която Нешка най-много разчита, отказва да тръгне. Как така! Ами ето така. Не иска да се състезава, не иска да тренира, нищо не иска. Иска да си е най-обикновено момиче и никой на нищо да не разчита, и никакви надежди да не се градят около нея. Ама ти чуваш ли се какво приказващ!… Чувала се много добре. Това било окончателното, последното решение на Величка. И после, когато се сипна народ да я убеждава, си повтаряше все това — оставете ме, искам да съм си обикновено момиче, не мога да понасям състезания и съдийки, не искам…
Лагерът на гимнастичките беше във Велико Търново, града на Величка, и търновки бяха готови да си посипят главите с пепел. Толкова се радвали, че Нешка приела да бъде точно тук лятната подготовка, толкова се старали да осигурят най-добрите условия. Може би ако не било така близо до дома си, на това дете нямаше да му хрумне такава идея да си е обикновено момиче, точно когато се разкриват такива възможности да бъде шампионка.
Е, разбира се, и аз се отправих към търновската зала. Не можех да се примиря, че точно такъв талант ще се загуби. От многото разговори все пак стигам до някаква причина, казана много между другото, така че да не е дори казана. Нешка си оставя тук Лили и Бианка, а нея, Величка, я взима със себе си в Москва, като много добре знае, че там не могат да бъдат първи и значи Величка да загуби състезанието, а другите да останат сухи.
Не смея дори да кажа на Нешка какво се прокрадва. Ще подскочи и от изненада, и от яд. Величка беше съвсем малка, когато беше казала преди едно състезание — защо да играя, като няма да съм първа. Тогава треньорката се смееше. Я го виж това пашкулче, трябвало да бъде първа. Питам я коя е тя, та непременно да бъде първа. Сега, ако чуе, че се сравнява вече с Лили и Бианка, ще избухне. Едно състезание изигра без грешки и вече с претенции. Истината беше такава. Много талантливо дете, но не може да се „събере“, да се концентрира и макар че на републиканското скочи над всички, никакви гаранции за следващите състезания. Имаше много да се работи за укрепване на волята, устойчивостта.
Сега Нешка през цялото време се подиграва на усилията ми да върна Величка. Били съвсем безсмислени, защото тя нямала никакво, ама съвсем никакво намерение да се занимава с нея. Стигала й Лили. И все пак не е съвсем лишена от внимание мисията ми…
— И не й ли идва наум на тази нова примадона, че не си е само нейна работа да се отказва. Не се ли сеща, че съм вложила много труд и надежди, че вече съм я показала на няколко състезания и след като са я видели и харесали, не може да ме поставя в такова положение. Че аз тази година точно нея така упорито налагам. Това нищо ли не е? Не се ли чувства поне мъничко задължена и на мене, и на отбора.