— Не се чувства.
— Добре, че поне не се опитваш да смекчаваш удара. Нямаше да ти повярвам…
Че тя, ако се чувстваше задължена, нямаше да ми говори такива глупости. Дете. Объркано, омотано. Кой го мотае…
Цветомира пък пристига от Игрите на добрата воля едва ли не като героиня. Игра, силно игра, вдигаха й смешно ниски оценки, а тя пак игра, бори се. Сега започнаха да се получават писма, че Цветомира им била любимата гимнастичка.
Така е след всяко състезание — някоя е по-любима. Всички са обичани, но една е по.
В живота си не съм виждала някоя толкова много да се превзема, колкото Цветомира в тези дни. Като по сценарий, но от престараване чак преиграваше. Започва да се прокрадва едно съмнение, че се оформя дирижиран провал. Не ставай мнителна, казва Нешка, а ми се струва, че и тя е „мнителна“, защото вече изобщо не може да заспи.
Изгони Цветомира и след няколко дни Бианка обяви, че напуска лагера. В дванайсет часа на обяд ще дойдат майка й и баща й да я вземат. Преди няколко дни бяха на контролното, искали да говорят с Нешка, а тя не им обърнала внимание. На това контролно Нешка беше страшно изнервена. Дойде ансамбълът, който се подготвя в пловдивската зала, и тя реши, че подготовката минава в някакви други посоки, не тези, които е определила. Това не е същата композиция, не може такова изпълнение и кой е казал да се заменят момичета. И въобще — истинска буря. Спомня си, че ги е видяла, но не си спомня, че са искали да разговарят с нея. Ясно е какво са искали да й кажат. Тренировките са тежки и тяхната дъщеря е уморена! Ще й го кажат сега, в дванайсет, а преди това трябва да убеди Бианка да остане.
Семейство Панови идва и си отива без Бианка, а Нешка събира отбора. Искам да обсъдите състоянието на отбора без мене, без треньорки, без никакви външни лица. Искам да решите как ще продължите подготовката си. Искам всяка да реши при коя треньорка ще продължи до европейското първенство. Нямаме много време и нямаме голям избор. Ще приемем вашето решение. Никоя от треньорките няма да има никакви възражения. Предавам ви пълната власт да решавате. Искам да знаете още нещо. Ако някоя все пак каже, че иска да тренира при мене, нищо в системата няма да се промени. Ще тренирате, както довчера, изискванията ми с нищо няма да се променят, така че остава само която смята, че може да издържи.
Прибира се Нешка в хотела и за втори път от години заспива посред бял ден, а преди да заспи, все пак иска да знае какво ли ще решат. Коя ще остане при мене след всичко това? Лили и… Лили…
Дълго заседават. Какво са си говорили, те си знаят, но когато Нешка се събужда, вижда весели, оживени момичета, нетърпеливи да й съобщят какво са решили. Всички остават при нея и ще правят каквото тя каже. И ще види, че няма да си има никакви неприятности повече.
Остава още един труден въпрос. Коя от двете близначки да избере. И двете тренират всеотдайно, с настроение, без никакви претенции. Нешка им е поставила нови композиции. Иска, ако не по друго, по играта им непременно да ги различават. Гледай, казва, и ми кажи коя ти харесва повече и защо. Казвам една вечер Камелия — по-нежна, лирична, в нея всичко е изпипано, завършено докрай, по-нюансирана. Да, но следващата вечер съм объркана. Коя? Адриана. По-темпераментна, като че по-организирана. Струва ми се по боец. И после пак Камелия, пак Адриана. И на мен така ми се въртят, казва Нешка. Ще видим. Важното е, че и двете все повече ми харесват…
Тя ги харесва, а Адриана се е завряла в един ъгъл на залата и тихичко си плаче. Толкова е трудно! Ами те с Ками играят съвсем друга гимнастика сега. Толкова различна от това, с което са свикнали. Никога не са знаели, че имат проблеми с краката, с ръцете, че нещо може в тях да не се харесва. Вярно, Нешка е много внимателна с тях двете, но то си личи — не е доволна, а когато каже „добре“, Адриана не знае какво му е доброто, в какво е разликата…
След време момичето започва да различава и се успокоява, но тогава пък идва друг страх — колко рядко е това Нешкино „добре“. После с радост установяват, че не е чак толкова рядко.
Нешка е притеснена от малкото време, жал й е за двете момичета, знае какъв шок е за тях тази форсирана подготовка, но няма изход. Старае се да смекчи тона, но с какъвто и тон да го каже, колкото и деликатна да е, ясно е, че много нещо трябва да се направи за кратко време. В последния момент изборът пада върху Адриана и момичето се справи чудесно. Стана и европейска шампионка на топка, четвърта в многобоя, обра стрелите на съдийките, но игра силно, мобилизирано. Запомниха още едно българско момиче, което знае да се бори и да не забелязва каква скъперница е Темида. Публиката й се радваше и Адриана беше щастлива.