Когато в Страсбург наши специалистки напомняха, че не харесвали музиката на ансамбъла, а Нешка никого не слуша, се сипнаха треньорки, съдийки да питат каква е тази музика, по която френската публика пощуря, защото наистина такава композиция, такова изпълнение, такъв синхрон, а и толкова интересна, непозната музика никой никога не беше виждал. Нешка обясняваше, че това е българска музика, написана от българския композитор Борис Карадимчев специално за този ансамбъл. По-късно във Валядолид също питаха каква е тази музика. От родопския край, казваше Нешка, написана за нас специално от композитора Божидар Петков. Какво е това изпълнение на цигулка за Лили Игнатова? Такова нещо в залата за художествена гимнастика не се е чувало. То е от най-висока класа, може да се чуе на голям концерт. А, това е нашият цигулар Минчо Минчев, наистина световноизвестен, виртуоз. И той се съгласи да вземете неговия запис? Не, той идваше в залата и свиреше на Лили и ние го записахме така, както е композицията и изпълнението, за да го покажем на това световно първенство… Ах как звучи китарата в композициите на българските момичета… Да, това е Огнян Видев, нашият най-добър китарист. Живее в Пловдив, но идва при нас, когато поставяме композициите на Диляна Георгиева, после на Адриана Дунавска… Чуват се в съпровод на българките гъдулката на Живко Желязов, хармониката на Стефан Славов, тъпанът на Теодоси Спасов.
Не можем да приемем оркестровия запис, казват в техническия комитет на ФИГ. Българките могат да платят на оркестър, но другите не. И Нешка тръгва да обяснява на колежките си от цял свят, че това, разбира се, е смешно. Има толкова хубави, чисти записи на големи оркестри, всеки може да си избира каквото си иска. А и българките, и никой не може да плаща на оркестър, за да си прави композициите по негово изпълнение. Тя не би могла да плати на такива композитори, като Карадимчев и Петков, нито на такъв изпълнител, като цигуларя Минчо Минчев. Никой няма толкова пари, а и те не биха дошли за никакви пари. То е от обич към българските победи. Тази зала е пълна винаги с хора, които искат да помогнат. Хора талантливи, даровити, заети, презаети, които намират време да влязат тук, където растат шампионките, защото цял народ в четири дни от годината гледа с тревога и надежда, и с гордост.
Върнала се е от един турнир и се подготвя за друг, а й казват, че във фоайето я чакат хора от Стара Загора. Пристига след малко…
— Така съм уморена. Четири часа път до ТЕЦ „Марица-изток“ и четири часа обратно. Вече не издържам. И момичетата са уморени, как ще мине това пътуване.
— Отказа, нали?
— Не, разбира се, как ще откажа, трябваше да дойдеш да ги чуеш.
— Трябваше да им кажеш, че ти предстои световно първенство, а нямаш отбор.
— Как можа да ми кажеш, че нямам отбор! Защо да нямам? Тези деца какво са. Не ги гледай сега. Ще ги видиш през есента…
Тези деца не са Илиана Раева, Анелия Раленкова, Диляна Георгиева, Лили Игнатова. Големите гимнастички вече не играят. Как се създава нова тройка от такава класа?
На бюрото й са натрупани писма. Чета едно след друго. Възторг, преклонение, стихове. Наивни, детски, но пълни с обич. Някакъв Христо Петров е написал три почти еднакви писма през последните десет дни. На българския футболен отбор са му нужни само пет победи. Не е толкова невъзможно. Защо не помогне? Как ще й бъдат благодарни милиони хора. Само пет победи и ние ще бъдем световна сила, и на нас ще ни се възхищават, и нея футболните запалянковци ще я тачат като светица. Христо Петров от Плевен настоява, умолява, сърди се накрая, че няма никакъв отговор. Какво й струва!
Да отдели малко време да помогне на футболистите, или на треньорите, на когото там трябва. Толкова е важно. Поне по едно такова писмо в месеца пристига в залата. Христо не е писал на колко години е, но тази наивна вяра живее в мъже от различни поколения.
Моля те, напиши някъде, че нищо не разбирам от футбол и нищо не става с магическа пръчка, и няма такава личност, която да осигури тези пет победи. Нека да пишат на футболистите, на треньорите им…
— Пишат, разбира се…
— Зная, но на мене е излишно да пишат. Аз нищо не мога да направя. Обясни го някъде. Като видя такава настойчивост, като на този Христо, започвам да се чувствам виновна, не зная точно в какво…
Едно от писмата е отделила. Йордан Спасов от Варна има ниска пенсия. Станала някаква грешка и не можел да се справи с бюрократите. Не може ли тя да провери.
— Имаш ли някаква представа къде точно трябва да се обадя, кой ще ми помогне?