Излезе ли от тренировъчната зала, Нешка се движи сред възторг и завист, обич и отричане, сред легенди, които я издигат до ранга на светица, клюки и разправии… Но тя не излиза често от залата. Там е такава, каквато е — жената, която търси непрекъснато нова красота и не оставя нито едно от момичетата да напусне пределите на тази крепост, преди да си е изпълнило дневния план. Стои с всяка, която през деня е закъсала, понякога до среднощ. Стои и е убедена, че колкото и да му е криво на момичето, освен за гимнастиката този принцип да си верен на всеки ден ще е полезен и после в живота.
И накрая, съвсем накрая, трябва да отговоря на една жена, която чака в Русе моя отговор. Щастлива ли е дъщеря й, умее ли да се радва още на нещо, което не е гимнастика и победа. Щастлива е! И се радва и на обикновени, земни неща. Преди няколко дни я видях да се радва на едно коланче и герданче…