А казала ли ти е Нешка, че не са искали да я приемат в хореографското училище? Не сме и мислили, че могат да й откажат. Тук играеше в русенския балет и много я хвалеха. Защо да не я приемат? Казали й, че медицинската комисия намирала някакви смущения в сърцето. Здрава си беше, никога от нищо не се е оплаквала, затова веднага казала — не може да бъде! Накарали я да бяга нагоре по стълбите и тя тича ли, тича. Правят й електрокардиограма и казват — ето, иди, покажи я на който искаш лекар и той ще ти каже, че не може. Минчо все я закачаше — признай си, че по две стъпала си взимала нагоре. Добре де, признавам си. Точно така беше. Мислех си, че искат да видят колко силно мога да тичам, колко бързо ще взема стъпалата и естествено сърцето се натоварва. Взимам кардиограмата и тръгвам отчаяна. Не стига, че не ме приемат, ами и сърцето ми не е добре. Само че правя няколко крачки навън, успокоявам се и се сещам — ами те се подиграват с мене… Откъде мога да знам, че има такива хора? Донесла Нешка медицинско свидетелство от авторитетна комисия. Сърцето в отлично състояние. Няма причина да не я приемат.
И през цялото време не й простили, че е влязла само така, със своята упоритост. Места малко, кандидати много, този се обадил, друг се обадил. А на това момиче му казват, че не го искат, то не разбира.
Нешка все по-често си спомняла за русенските учители. Какви хора! Колко обич, колко уважение към детето. Колко желание да го поощрят, колко радост, когато му казват, че е талантливо. Къде са учили педагогика тези учители, има ли такава съвсем друга, различна школа. Тук дъщерята на този, синът на онзи, глезени деца. Почувствало се безкрайно чуждо и самотно това момиче, което имало само своята упоритост! И талант.
И винаги, във всяка безнадеждност ще се намери нещо да те задържи, да ти даде кураж. Приема я в своя клас Иван Тодоров, сега вече народен артист. Приема я въпреки несъгласието на комисията. Бохем, човек с широки разбирания, човек на вдъхновението, на импровизацията. Човек, който разчита на ентусиазма. Нешка е във възторг от своя преподавател и иска във всеки от дните да докаже, че заслужава неговото доверие. Отначало не може да разбере защо все повече се отдръпват от нея съучениците й. Не могат да понасят старанието й, упоритостта и повече от всичко радостта на Иван Тодоров — я вижте какво направи Нешка, я вижте как го направи…
По-късно минава в класа на Кирил Харалампиев. Съвсем друг човек, строг, педантичен, търсещ съвсем нова хореография. Едно странно съчетание — и стриктен, и неспокоен творец. И тук същото — взаимно уважение с преподавателя, който тя поставя над всичко, и отчуждение и неприязън с останалите. Някои преподаватели, които са настоявали да се спази първоначалното решение на комисията, искат да докажат, че излишно са отстъпили. Тя пък се стреми да им докаже, че излишно не я признават. В тази борба все повече се откъсва от класа си, който не може да разбере защо толкова амбиции…
Идва ред и на дипломните работи. Нешка решава, че трябва да направи либрето за нестинарски танц. Тръгва с баща си по Странджанския край, търси нестинарки, проучва историята на този танц, събира легенди… И когато вече е написала либретото, преподавателското тяло казва — не, не може. Тези танци са обредни. Как си е мислела, че такова нещо може да се приеме. Че то е направо реакционно. Двамата преподаватели, които тя уважава, казват, че либретото е много интересно. Това й стига. Старае се да забрави за „Нестинарки“ и се хвърля да навакса пропуснатото време с една постановка по Елин-Пелиновата „Ветрена мелница“.
Започват да я съветват — защо толкова сложно. Никой не иска собствено либрето, собствена постановка. Никой не иска да се измисля нещо ново. Вземете една от познатите постановки на някои от преподавателите. Все едно на кой. Той ще ви подкрепи, колегите му няма да влязат в конфликт с него. Така стават тези работи. Сега тръгвате сама срещу всички. Вече питат — коя е Нешка Робева, че да прави свои постановки? Никой досега не се е опитвал. Ами то не влиза в изискванията. Откъде накъде. Никой дипломант не е тръгвал към такава конфронтация. Нищо, упорства Нешка, надявам се, че Елин Пелин не е „обреден“ и „Ветрената мелница“ не е реакционно произведение. И ако и това ви дразни, ще я нарека „Пролетно надиграване“. Преподавателят, който я съветва с най-добри чувства, е стъписан. Никак не е лесно това момиче. Той му казва как да избегне конфликтите. Нищо не й струва на Нешка да завърши с отличие, трябва само да го послуша. Но тя никого не слуша. Дори когато човек иска да й помогне. Така само ги озлобява. Приемат новата постановка с кисело одобрение. По-късно вижда на сцената на Народната опера много от двете си постановки. Появява се и нестинарският танц и никой не се сеща да каже, че е реакционен.