И хвърли по витаманта малкия си боен чук.
Премятащото се чукче прелетя опасно близо до главата на варварина и тресна витаманта по гърдите. Гавар, който не очакваше такъв подъл ход и беше вдигнал меча си силно назад, залитна от удара и полетя надолу, в пролуката между корабите. Чукчето прелетя обратно и падна в краката на варварина.
Разнесе се едно силно „бух“ и настана тишина.
Всички се хвърлиха към борда и дълго стояха, наблюдавайки как изчезват в дълбините блестящите черни доспехи.
— Той умря, нали? — с треперещ глас попита Халанбери.
Той беше много мъничък, за да може да погледне зад фалшборда и трябваше непрекъснато да подскача, хвърляйки по един изпълнен със страх поглед в морската бездна.
— Мъртъв е! — успокои го Трикс. — Отдавна е мъртъв.
— Той няма нужда да диша, дори не е задължително да се храни — потвърди Паклус.
— До най-близкия бряг има петстотин километра — каза Хорт. — Ако се движим със скорост пет мили в час…
— Трябват ни четири дни — подсказа Трикс, който с основание се гордееше с познанията си по математика.
— Долу тинята е десет метра, дай Боже — злорадо каза Бамбура. — Доспехите му са много тежки. Добре ще е, ако може да изминава на ден пет мили.
— Храна за рибите — обобщи Паклус и плю зад борда.
— Да не би да обърках нещо? — почти плачейки, попита Халанбери. — Трябваше ли да го удрям с чукчето по краката?
Хорт го вдигна като перце и го сложи на рамото си. Каза:
— Ти ли? Та ти ни спаси! Ти си героичен воин! В теб сигурно тече варварска кръв!
Халанбери се развесели и гордо изгледа Трикс.
— Ако нямате нищо против, в началото всички ни спаси Трикс! — обиди се заради любимия си Аннет. — И то няколко пъти!
Варваринът помисли и кимна:
— Да. Всички ние се представихме добре в тази битка. Всички сме герои!
— Аз подсказах на Трикс как да победи чудовището! — реши да закрепи успеха си феята.
— И ти си героиня — призна Хорт. — Но аз си мисля, че е най-добре по-скоро да намерим княгинята и да се връщаме у дома.
Трикс кимна и със срам осъзна, че съвсем беше забравил за целта на дръзката им експедиция.
— Какво ще кажеш за първия си магически двубой? — попита Паклус, като опипваше внимателно подпалената си брада.
Трикс помисли и каза:
— Ами… ако трябва честно да ти отговоря… Това много ми напомняше как с Хорт си мерехте оръжията.
Тъй като никой не можеше да гарантира, че всички мъртви воини на некромантите бяха загинали в боя, Трикс се запъти към каютите, съпроводен от Паклус и от Шараж. Високият варварин, след като прецени височината на таваните на кораба, призна със съжаление, че вътре от него би имало повече вреда, отколкото полза. Той започна, заедно с Бамбура да смъква спящите моряци в трюма — за три дни под горещото слънце, те рискуваха да изгорят до кости.
Пръв вървеше Паклус, който мърмореше заплашително и държеше пред себе си меча. След него вървеше Трикс, който с известни усилия беше успял да запали на върха на жезъла си вълшебно огънче, което да им осветява пътя. А Бамбура прикриваше тила им.
Каютите на кораба на витамантите, за леко огорчение (едновременно и облекчение) на Трикс, изобщо не изглеждаха страшни. С изключение, може би, на една — съвсем тъмна, празна, с груби нарове около стените — там, по всяка вероятност, Гавар държеше бойните си зомбита. Изглеждаха като обикновени каюти, с малки, кръгли прозорчета, със завинтени към пода мебели и доста мръсни килими. Освен това тук не миришеше на мърша, а на обичайния корабен букет — на влага, на немити тела, на прах за дървеници, на горена лой и на благовония.
В капитанската каюта намериха капитана, когото сънят беше поразил в момент, в който е обличал доспехите си. Колкото и странно да беше за кораб, да облече доспехите си са му помагали две млади, макар и грозновати девици, с твърде фриволни одежди. Разбира се, те също спяха.
В камбуза откриха един спящ юнга, връстник на Трикс, който беше заспал, докато бели картофи и един дебел стар кок, заспал с бутилка вино в ръка. Паклус изграчи с досада като видя, че част от виното се беше разляла, измъкна от здравата, дори и в съня хватка на пръстите на готвача бутилката и отпи малка глътка. Изплакна уста с виното, изплю го в тенджерата, където се вареше супа и се замисли за миг. След това каза:
— Северен Жмалц, в полите на планината, реколта от по-миналата година… Сортове Рел и Каша. Тръпчив вкус, но с нотки на лавандула и индийско орехче, преминаващ в аромат на сандалово дърво кедър… Много любопитно. Витамантите не живеят зле, щом кокът им люска такова вино…