Трикс гледаше рицаря с отворена от изумление уста.
— Е… — смути се Паклус. — Имах такъв период в живота си… работех като дегустатор. Може би смяташ, че е лекомислено?
Трикс и Шараж завъртяха отрицателно глави.
— Моят баща също обичаше хубавото вино — призна Трикс и се натъжи. — Само че той не го изплюваше, когато пиеше. И не държеше толкова на вкуса и аромата му, а да хваща.
Паклус въздъхна и го потупа по рамото.
— Не тъгувай. Твоят доблестен баща те гледа с гордост от небесата… Е, може и от земните недра, ако се придържаме към гледната точка на гномите… Да вървим.
След пет минути, след като бяха претърсили още няколко каюти, Трикс взе да губи търпение. Навести го една ужасна мисъл: ами ако Гавар е изпратил княгинята на Кристалните острови с помощта на телепортационна магия? Или я е омагьосал за времето на пътуването и сега, горката Тиана, може би лежи в трюма във вид на ръчно изработена статуетка или чувал с памук? Или, ако е предвидил поражението я е изхвърлил зад борда, в морето? От витамант можеш да очакваш всякакви подлости…
— Ако и тук я няма — каза Паклус, приближавайки се към последната врата — значи някъде сме сбъркали…
— Какво има тук? — попита Трикс като видя големия катинар.
— Карцер. За провинилите се моряци и пленници. — Паклус се прицели и с един удар на меча, свали катинара. — Като се замисля, това е най-подходящото място, където може да се държи пленена княгиня…
Трикс се прошмугна покрай рицаря в карцера — малка тясна стаичка, без прозорци. Отгоре се клатушкаше угаснала лампа, а на пода имаше нощно гърне.
Тиана я нямаше. Изобщо, тук нямаше никого.
— Някъде сме сгрешили — мрачно каза Паклус. — Няма какво, да вървим, вълшебнико…
— Къде? — попита го убитият от мъка Трикс.
— Да ограбим склада — вдигайки рамене, каза Паклус.
— Без това не може — подкрепи го Шараж. — Злато, сребро… Оръжие…
— Да вървим, да вървим, мили — присъедини се и Аннет. И добави с фалшив гласец: — Страшно съжалявам, че не намерихме твоята приятелка!
Трикс бе така убит от мъка, че не пожела да спори с тях. Като цяло, той нямаше нищо против лесната следвоенна плячка. Когато баща му се връщаше от поход — това не се случваше често, защото Соийе не се отличаваха с особена войнственост, но все пак се случваше — малкият Трикс винаги пръв тичаше насреща му. Баща му се смееше, вземаше сина си на ръце и го поставяше на коня, пред себе си… „Татко, татко, донесе ли ми нещо?“ — питаше Трикс. „Ето, това е за теб!“ — отвръщаше баща му и му връчваше красива сабя или книга с изрисувана корица, или нещо вкусно… „Откъде е това, татко?“ — питаше Трикс. „От едно зайче!“ — смеейки се отговаряше баща му. „А на зайчето не му ли беше мъчно?“ — питаше Трикс, любувайки се на избродирания с бисери плащ или на малката мелничка. „Не, никак даже!“ — смееше се с пълно гърло баща му.
Трикс въздъхна и пое след Паклус.
Складът се намираше до капитанската каюта и оръжейната. Колкото и да е странно, Паклус и Шараж, най-напред влязоха в оръжейната и започнаха да оглеждат мечовете, сабите и пиките, които бяха закрепени на стената.
Трикс се приближи до вратата на склада и огледа катинара. След това се прокашля и каза, колкото може по-уверено:
— Мъката вля у младия магьосник такива сили, че той без мъка изтръгна катинара, заедно с халките…
Аннет, която седеше на рамото му изръкопляска, ахна и възкликна:
— Ти си чудесен!
Трикс хвана катинара и го дръпна. Заклинанието явно не струваше, но едната халка все пак изскочи, а подир нея и няколко криви гвоздея. Трикс отвори вратата и ахна.
В склада нямаше нито чували със злато, нито скъпоценности, нито дори колбаси или пушени бутове. Светеше лампа, на пода имаше красив самаршански килим, до стената — оправено легло. На леглото седеше княгиня Тиана, облечена в красива дълга рокля от розов брокат, а косата й беше прибрана с бяла лентичка. В ръцете си държеше гергеф за бродерия. Тя гледаше тревожно към вратата.
— Тиана! — развика се Трикс.
Лицето на момичето просветля. Захвърли гергефа (тя бродираше палач, който отсича главата на човек, което пораждаше определени размисли), скочи, ловко бутна с крак под леглото цукалото и закрещя: