— Трикс!
Полудял от радост, Трикс прегърна Тиана и двамата стояха така няколко секунди, мълчаливо притиснати.
След това, отгоре прозвуча възмутеният глас на феята:
— По принцип, ти трябва да паднеш на едно коляно и да кажеш…
Гласът и бръмченето спряха, сякаш някой ловко беше хванал феята в шепата си. Шараж произнесе нежно:
— Каква трогателна среща! Не се притеснявайте, не се притеснявайте…
Трикс и Тиана се изчервиха и отстъпиха един от друг. Паклус и Шараж ги гледаха умилени от коридора.
— Старият Гавар имаше стил — изрече Паклус. — Да заключиш княгинята в съкровищницата! Много символично!
— Той къде е Гавар?… — пребледня принцесата.
— На морското дъно — гордо отвърна Трикс. — Ние сме тук, за да те спасим. Това са моите приятели… благородният рицар Паклус и… благородният планинец Шараж.
Паклус и Шараж се поклониха. Паклус дори направи движение, сякаш искаше да коленичи, но Тиана навреме махна с ръка и го освободи от церемониите.
— Пуснете ме! Пуснете ме! — приглушено извика от шепата на Шараж Аннет. Планинецът разтвори ръката си, феята изхвърча, изгледа всички с поглед, изпълнен с обида и полетя навън.
— Този проклет витамант… — Очите на Тиана се напълниха със сълзи. — Този гнусен Гавар… Той… той ме накара… той ме лиши…
— Княгиньо не е нужно да говорите за това… — каза Шараж.
— Не, ще кажа! — тропна с крак Тиана. — Всичко ще кажа! Той ме принуди сама да се обслужвам в тази дупка! Лиши ме от моята прислуга!
Паклус и Шараж се спогледаха.
— Нечувано — каза Шараж. — Това вече е отвъд доброто и злото!
— А къде са прислужниците? — попита Трикс, който напоследък беше започнал да се отнася по-философски към физическия труд, а и с по-голямо уважение.
— Той ги даде на капитана — тъжно отговори Тиана. — И, представяте ли си… те се смееха! Пиеха вино с капитана и се смееха, чух ги с ушите си!
— Е, като се има предвид външността на тези мадами — промърмори Паклус — може да им бъде простено. Само на кораб, пълен със зомбита и груби моряци, такива имат шанс да получат някакво женско щастие…
— Тиана, трябва да се махаме оттук — твърдо каза Трикс. Той беше решил да не се впуска надълбоко в тези толкова деликатни въпроси. — Намерил съм верни хора, но все пак ти трябва да бъдеш спасена тайно. Нали разбираш… лично кралят заповяда да бъдеш дадена на витамантите.
Тиана кимна и очите й се напълниха с опасна влага:
— Знам. Това е проклетата им дипломация! Ненавиждам политиката!
— Тиана, ще трябва да те замаскирам… — призна Трикс. — Нали разбираш, моят учи… един вълшебник горещо ме посъветва. Трябва да те преобразя. В нещо или в някого. За да не може никой да те открие, когато се върнем. Ти не се плаши, няма да е задълго! Само за няколко дни, за седмица…
— В нещо или в някого ли? — заинтересува се Тиана.
— Ами да. Например, в момче. Или в старица. Или в катеричка. Или… или в скъпоценен пръстен… — Трикс въздъхна. — Не, в пръстен няма да мога. В метална вещ няма да стане. В нещо живо или дървено, или керамично…
— Керамично ли?
— Да, ваза, да речем… — Трикс сви рамене. — Само че не знам… ами ако се счупи… Ти какво би искала да бъдеш? Или кой?
— Старица не искам! — веднага отвърна Тиана. — И момче не искам, катерица — също! Изобщо, това задължително ли е?
Трикс кимна печално. И той не искаше Тиана да се превръща в някого или в нещо. Но нямаше смелост да не послуша Лапад.
— А колко голям може да бъде този предмет? — поинтересува се Паклус. — Чувал съм, че не бива да се превръща по-лекото в по-тежко. Тогава как вълшебникът може да превърне един дебел грубиян в изящно гущерче?
— Не знам как точно — призна Трикс. — Мисля, че излишното се разсейва, а след това се взема обратно от окръжаващата среда… Тиана?
Момичето замислено го гледаше. После каза:
— Знаеш ли какво… Защо не ме превърнеш в музикален инструмент? Във флейта, например… Аз обичам музиката. Така и на теб няма да ти бъде трудно да ме носиш.
Трикс си представи как поднася към устата си флейтата — Тиана и започва да свири тиха и нежна мелодия и чак се разтрепери от вълнение.
— Ще опитам — каза той. — Сега… за да не сбъркам… Айпода!