Той отвори вярната заклинателна книга, извади молив и се замисли за миг. След което започна да пише:
„Младият вълшебник произнесе думите на заклинанието и красивата и възхитителна девойка се преобрази. Какво може да разсее самотата на магьосника? Кое е това нещо, което може да говори, макар че няма човешки глас? Кой е най-добрият събеседник в часовете за размисъл, кой може да ни разтуши и да ни накара да се замислим, кой ни помага да предадем всички чувства, които обземат човек, кой ни помага да разберем чуждата душа? Вместо млада и нежна красавица, пред него се появи творение на изкусен майстор, изработено от сандалово дърво…“
Трикс се замисли. Какво още има във флейтата? Задължителните уроци по музика, които беше вземал като всеки младеж от благородно потекло, бяха доста отдавна и той беше успял да забрави много неща. Май на новите флейти сега им слагат медни клапи… Това не струва. Виж, на старите са от кост и от кожа. Толкова са красиви!
„… от уханно сандалово дърво, скъпоценна слонова кост и нежна телешка кожа“.
— Хм… — Паклус, който надзърташе през рамото му, мърдаше с устни и четеше текста. — Знаеш ли, Трикс… аз, разбира се, не съм вълшебник… и стилът на Лапад ми е познат…
— Нещо не е както трябва ли? — обиди се Трикс.
— Ами… — Паклус се поколеба. — Разбира се, ти си знаеш…
Трикс отново прочете написаното и остана доволен.
— Тиана, ти готова ли си? — попита той.
— Да, Трикс — храбро отвърна момичето. — Готова съм.
— Младият вълшебник произнесе думите на заклинанието и прекрасната девойка се преобрази — започна Трикс. — Какво може да разсее самотата на магьосника? Кое е това нещо, което може да говори, макар че няма човешки глас? Кой е най-добрият събеседник, който ще те разтуши и ще те накара да се замислиш, ще ти позволи да предадеш всички чувства, които обземат човека, който ще ти помогне да разбереш чуждата душа? Вместо млада и нежна красавица, пред него се появи творение на изкусен майстор, изработено от уханно сандалово дърво, драгоценна слонова кост и нежна телешка кожа…
Светещо розово сияние обви Тиана. Във въздуха се появи странен нежен аромат. После сиянието угасна — и розовата брокатена рокля се свлече на пода. Върху нея лежеше нещо. Трикс се наведе и ахна от удивление.
— Недей да страдаш. — Паклус сложи ръка на рамото му. — Неведнъж съм се убеждавал, че най-цветистите заклинания често не постигат целта си. Ти изрече всичко много красиво…
— Само че нито веднъж не спомена, че искаш да превърнеш Тиана именно във флейта — допълни Шараж.
— Трябва да е по-просто. И да е казано ясно. Аз съм обикновен човек… но веднага усетих, че не говориш за флейта.
— Аз пък си помислих, че става дума за боен барабан — призна Шараж. — Но тях не ги правят от сандалово дърво.
— Това също не е лош вариант, нали така? — Паклус се опита да ободри Трикс, който беше загубил дар-слово. — Всичко е вярно… ще те разтуши, ще ти предаде чувствата си и ще разсее самотата ти… говори, без да притежава глас… Не заема много място. И изобщо — добре стана.
Трикс държеше внимателно в ръцете си неголяма, подвързана със светла кожа книга, с инкрустации от слонова кост върху заглавието и — „ТИАНА“. Въздъхна и отвори първата и страница. Зачете: „Княгиня Тиана се появи на бял свят в три и половина сутринта и причини на майка си, която беше танцувала до полунощ на бала, големи неудобства. Акушерката избърса бебето с чиста кърпа, занесе го близо до лампата, загледа го и изрече високо: «Простете, ваша светлост, но това е момиче!» Княз Дилон, който чакаше пред вратата на дневната, заедно с приятелите си по чашка, чу това и издаде вопъл на отчаяние…“
Трикс се изчерви и затвори книгата. Грижовно я прибра под мантията си и я притисна с лакът към себе си. Книжката тежеше доста и беше топла.
— Всяко зло, за добро — философски каза Паклус. — Ще ни помогнеш ли да съберем трофеите?
— Не… най-добре ще е да изпратя някого… — неловко поглеждайки встрани, каза Трикс. — Аз… аз ще се кача горе. Ще помоля някого да дойде с вас.
— Нека дойде Майхел — помоли Шараж. — Той най-добре ще отдели ценните неща от боклуците.
На палубата на „Живодер“ беше тихо и спокойно. Моряците лежаха в кръг около грота, с глави към мачтата, с краката навън и похъркваха. Около тях се разхождаше Халанбери с чукчето си и хвърляше кръвожадни погледи към безпомощните врагове. Когато видя Трикс, той се оживи: