— Аха! Намерихте ли Тиана?
— Намерихме я, намерихме я — кимна Трикс. — Всичко е наред.
— И в какво я превърна?
— Това е тайна! — отряза го Трикс. — Ти какво бродиш тук?
— Ами… гледай ги… — Халанбери разпери ръце. — Лежат…
— Дори не си го помисляй! — размаха пръст Трикс.
— Аха… — печално произнесе Халанбери и скри чукчето зад гърба си. Отиде към борда и веднага се утеши — от планшира стърчаха зле забити гвоздеи. Зае се да млати по тях, удряйки като за последно.
Трикс въздъхна и отиде при екипажа. Изпрати надолу Майхел, а той самият се прехвърли на „Сепията“ и тръгна към капитанската каюта. Помисли малко, заключи вратата с резето, избърса с ръкава си масата и сложи върху нея книгата — Тиана. Поглади с пръст подвързията. Смути се и дръпна ръката си. Отиде до умивалника и изми ръцете си. Отново се върна при масата. Внимателно отвори книгата, близо до началото й.
„Тиана тичаше по поляната и се спъваше във високата трева. Видя една прекрасна маргаритка, помириса я и я откъсна. Затича се по-нататък. Видя още една красива маргаритка. Помириса я и я откъсна. Огледа се. Мама и придворните дами бяха далече — на десет крачки. Тиана се затича обратно. Видя една прекрасна маргаритка, помириса я…“
Трикс погледна за всеки случай съседната страница, въздъхна и прелисти двайсет страници наведнъж.
Изглежда книгата, все пак, не разказваше целия живот на Тиана, минута по минута, защото, ако беше така, щеше да бъде дебел том, а в нея бяха описани само най-важните събития. Трикс, единствено не можеше да се съгласи с критериите на подбора.
„Ужасна, ужасна, ужасна бавачка! Аз съм княгиня и не може да стоя в ъгъла! Само да порасна — ще заключа бавачката в кулата, там да стои и да плаче!“
„Почети ми само още една минутка, мила бавачке! — примоли се Тиана. — Искам да разбера, спаси ли принцът прекрасната принцеса или я изяде драконът!“
„Това непохватно момченце веднага се хареса на Тиана. Беше много обидно, че той не й обръщаше никакво внимание, а предпочиташе да играе с оръженосците на двора или да рови из библиотеката. Затова Тиана току отиваше до него, обръщаше очи като възрастните придворни дами и повтаряше: «Скучно ми е, благородни момко, забавлявайте ме!» Очите на момчето ставаха тъжни и обидени, но той, поглеждайки печално към прозореца, започваше нещо да и разказва или покорно играеше на кукли с нея. Така му се пада! Чудо голямо — съхерцог…“
Трикс се изчерви. Ставаше дума за него! Това беше, когато гостуваха в Дилон! Тиана го помнеше и дори й беше харесал! Това е страхотно!
Той приглади косата си и избърса изпотените си ръце в мантията. И прелисти книгата на последната страница.
„Тиана беше много уплашена, но скри страха си. «Превърни ме във флейта», — каза тя и с трепет в душата си представи как това смешно и влюбено момче ще докосва флейтата с пухкавите си устни.
Но нещо се обърка! Младият магьосник се оказа толкова непохватен, че я превърна не във флейта, а в книга. Във вълшебна книга, описваща целия й живот! Той притисна книгата към гърдите си, към лудо биещото си сърце, домъкна я на своя кораб и започна да я чете. Даже и през ум не му мина, че това е много грозна постъпка, че това е дори по-лошо от това, да я омъжат насила за витаманта! Особено силно Тиана се страхуваше, Трикс да не погледне двеста и шеста или триста и осма страница…“
Трикс затвори книгата. Сърцето му, наистина биеше като лудо.
— Няма да поглеждам там! — обеща той.
И веднага усети колко силно му се ще да прочете тези страници!
Беше просто неудържимо!
На вратата се почука лекичко. Трикс се засуети за миг, после скри книгата под мантията си и отвори вратата. На прага стоеше Йен.
— Защо си се заключил? — попита той.
— Ами… така…
— А защо си в капитанската каюта?
— Хорт събира трофеи, а тук е светло и има голяма маса.
Йен се настани до масата и хитро изгледа Трикс:
— Какво стана, намерихте ли Тиана?
— Ъхъ.
— В какво я превърна?
— Не е твоя работа!
Йен се наду сърдито.
— В книга — смили се Трикс и реши да не уточнява, че се беше получило случайно. — В книга със заглавие „Тиана“. Там е описан целият й живот!
— Страшен си! — възхити се Йен. — Ще ми я покажеш ли?