Трикс сложи книгата на масата и каза:
— Само не пипай!
— Добре… — Йен оглеждаше книгата с нескрито любопитство. — Има ли картинки?
— Не.
— Жалко…
— Слушай, Йен… — не се сдържа Трикс. — Аз я прелистих… много малко… Там…
Набързо разказа на Йен, това което беше прочел.
— И какво има на тези страници? — поинтересува се Йен.
— Стига! Дори не съм поглеждал!
— Значи си глупак!
— Но това не е честно! Тя самата казва, че не иска!
— Как го казва? Не желае или се страхува?
— Е… страхува се.
— Това са две много различни неща — тежко каза Йен. — Когато една жена казва, че не иска — това значи, че се страхува. А когато казва, че се страхува…
— Значи не иска?
— Не! Тъкмо напротив! Когато жената казва, че се страхува, значи иска!
Трикс се замисли.
— Сигурен ли си?
— И още как! — изпръхтя Йен. — Моят татко винаги го казваше. А той не беше глупав. Пиеше само вода, обикновена, смяташе, че е по-добра за здравето…
— Ако една жена ти казва, че не иска, значи се страхува, а щом се страхува, значи иска… — повтори Трикс. — Звучи много странно. Но е убедително.
— Изобщо, какво я слушаш! — натърти Йен. — Ти нали си влюбен в нея? И искаш да се ожените?
— Какви ги дрънкаш?! — развика се уплашеният Трикс. — Аз просто изпълнявам рицарския си дълг!
— Добре, добре — пренебрежително каза Йен. — Всички знаят, че си лапнал по нея. Какво толкова? Тя е сираче — и ти си сираче. И двамата имате синя кръв. Още повече че заради нея ти извърши подвиг!
— Да, в летописите заради такива неща се женят — призна Трикс. — Така пише: „И когато победи дракона, героят се качи в покоите на прекрасната дама. След което, като честен човек, беше длъжен да се ожени за нея…“
— Ето, виждаш ли! — махна с ръка Йен. — Прочети го!
Трикс се колебаеше. После каза:
— Все пак, няма да е зле да се убедя още един път. Да попитаме някоя жена.
— Откъде ще намерим тук жена? Онези двете страшилища дори не приличат на жени, освен това, в момента спят като мармоти.
— Ами феята? Тя не е момче. Къде е Аннет?
— Беше седнала на рамото на Бамбура и ругаеше по твой адрес. И тя е влюбена — непоследователно, но много убедително каза Йен.
Трикс се намръщи и извика:
— Аннет! Фейо Аннет, вика те твоят повелител!
Чу се пърхане на крила и през отворения прозорец влетя феята. Каза обидено:
— Няма нужда да се дереш!
— Аннет, искаш ли да те целуна? — попита я Трикс.
Феята се разтрепери. Изчерви се като божур. И отвърна тихичко:
— Страх ме е…
— Значи искаш — замислено изрече Трикс. — А искаш ли да бъда приятел на Тиана?
— Не искам!
— Значи те е страх… — повтори Трикс. — Да, май всичко е точно така. Аннет, миличка, бързо иди при Паклус. Накарай ги да побързат. Трябва да се връщаме.
— За теб, винаги, каквото пожелаеш! — засия феята и излетя от каютата.
— Видя ли! — гордо каза Йен. — Като ти казвам, че моят татко не беше глупак, само…
— Само дето не си е преварявал водата по време на епидемията — кимна Трикс. — Хубаво, сядай и мълчи!
Той отвори книгата много внимателно на двеста и шеста страница. И започна да чете:
„Целия ден, от рано сутринта, до късно вечерта, княгинята бродира. Тя избродира четиресет и седем маргаритки, четири лилии и три незабравки. Незабравките бяха най-трудни…“
— Това са някакви глупости! — възкликна Трикс, след като дочете страницата. — Седи и бродира…
— Какво бродира?
— Цветенца!
Трикс прочете за всеки случай и съседните страници, но нищо интересно и отнасящо се до него, не намери. На двеста и седма страница, княгинята се изми и отиде да си легне, но всичко беше описано толкова целомъдрено и кратко, че едва ли би могло да смути някого.
За по-сигурно, Трикс отвори и триста и осма страница. Тук намери дълго и скучно описание на бала в двореца, на който Тиана дори не танцуваше, защото си беше изкълчила крака, докато лазеше по един орех и късаше орехи. Тогава тя седя през цялото време на едно столче и си вееше с ветрило.
— Някакви дивотии… — каза огорчен Трикс. — Седи на бала и маха с ветрило като глупачка!