— На момичетата не може да им се има вяра — съгласи се Йен.
Трикс въздъхна и отвори книгата на последната страница.
Много странно — текстът стана повече.
„Разбира се, ако Трикс не беше погледнал тези страници, Тиана щеше да се обиди. Та нали, ако той е истински влюбен в нея, никакви съображения не би трябвало да му попречат да научи повече за прекрасната княгиня! Но ако Трикс реши наистина да прочете цялата книга и да разбере всичко за Тиана, то това би било голяма грешка! Всяка жена се ласкае, когато мъжът се старае да научи за нея колкото може повече. Но на нито една жена няма да и хареса, ако мъжът разбере всичко за нея!“
— Доста сложно — замислено каза Трикс. — Къде-къде по-лесно е да правиш магии…
— Напук ли ти прави? — с тон на познавач попита Йен. — Няма нищо. Важното е, че е аристократка, значи няма да налита на бой…
Трикс въздъхна, прибра книгата и тръгна към палубата, където Паклус и Шараж честно деляха между всички плячката от „Живодер“.
2
Късно вечерта, след три дни, „Сепията“, пристана в Дилон.
На връщане Трикс не посмя да рискува и да предизвика силен вятър. Нямаше защо, а и Хорт, разтревожен от количеството вода в трюма, помоли да бързат по-бавно. Така че Трикс, след няколко опита, успя да сътвори умерен вятър, който на моменти ставаше поривист и който подгони „Сепията“ към дома.
Трикс малко се безпокоеше, че целият екипаж беше научил, в какво бе превърната княгинята. Може би Йен се беше раздрънкал, може би Шараж го беше напуснала прочутата планинска сдържаност, или Паклус, докато празнуваше с екипажа победата, повечко си беше пийнал. Но щом видеха в ръцете на Трикс книгата, изведнъж всички ставаха много вежливи и само дето не се кланяха. Последен разбра за новия облик на княгинята малкият Халанбери — лично Трикс му разказа, като махна с ръка на безсмислената секретност. Той реагира учудващо спокойно — въздъхна и каза: „Все пак, щеше да бъде по-интересно, ако я беше превърнал в жаба, аха…“
Донякъде, Трикс се утешаваше с това, че артистите се канеха да напуснат Дилон и да заминат на „гастролно турне“, както загадъчно и неразбираемо се изразяваше Майхел. На Трикс му се струваше, че немалка роля за това тяхно решение играеше желанието им да се спасят някъде по-далече от брега, където от време на време излизаха витаманти. Колкото до Паклус, Тикс нямаше притеснения. И не защото вярваше в мълчанието му. За рицаря спасяването на Тиана беше нещо съвсем обикновено, едва ли не делнично в богатия му на приключения живот. Трикс подозираше, че само след седмица, Паклус трудно щеше да си спомня за тяхната велика битка с Гавар.
На пристана беше дошъл да посрещне кораба, еднокракият кръчмар. Трикс се досещаше, че той съвсем не е толкова прост, колкото искаше да се представи. По всичко личеше, че някой му беше съобщил за пристигането на кораба, който беше собственост, както подозираше Трикс, не на някакъв митичен капитан в запой, а на самия кръчмар. Изглежда, пиянството на капитана беше приключило с това, че старата шхуна, заради дългове беше сменила собственика си, а той, от своя страна я беше дал под наем, без да се надява особено, че ще си я върне.
Ако се съдеше по реакцията на кръчмаря, това беше точно така.
— Върнахте се! — развика се той, когато Паклус стъпи на земята. — Да ми се пукне жлъчката, ако не е вярно! Това корито е непото… Този як кораб ще послужи и на други смели моряци!
Паклус, който беше най-силен от всички и по тази причина му се наложи най-дълго време да стои на помпата, изпомпвайки вода от трюма, мрачно изгледа кръчмаря и не пророни нито дума. Онзи оцени правилно ситуацията и се дръпна настрана.
Натоварена с денкове, към които пристанищните отрепки хвърляха алчни погледи, храбрата команда се добра до най-близката прилична таверна, където окупира една маса в отделна зала. Всички си поръчаха пиво, дори и за Халанбери поръчаха чаша вино от круши.
— За мен беше удоволствие да плавам с вас — пръв каза Хорт. — Беше ми приятно да си спомня младите години.
Всички дружно надигнаха чашите.
— Да се бия с вас, рамо до рамо, беше наслада — в отговор изрече Паклус.
Всички отново вдигнаха чашите и погледнаха към Трикс.
— Да правя магии във вашата компания — за мен е чест и голямо щастие! — с жар изрече Трикс и заслужи одобрителните погледи на приятелите си.