Выбрать главу

Когато артистите завършиха благодарствените си речи, всички обърнаха поглед към Йен. Той вече няколко минути обмисляше нещо, намръщил челото си.

— Да беля картофи за вас и да готвя каша стана радостта на моя живот! — израпортува Йен.

Беше удостоен с одобрителни кимвания.

— Да мия палубата, по която вие стъпвахте — беше просто великолепно! — изписка Халанбери. — Аха. Но да беля картофи не ми харесва…

Суровият варварин се усмихна и го потупа по главата:

— Ти се справи добре. Кажи, не искаш ли да се присъединиш към нашата трупа?

— Да чистя театъра ли? — натъжи се Халанбери.

— Не, ще те вземем за актьор. Ти ми харесваш, малък смел войнико! Ще ми бъдеш побратим!

Няколко секунди Халанбери обмисля съблазнителната перспектива. Но поклати глава отрицателно:

— Благодаря, но не мога да оставя сестра си! Оставам с Трикс.

Трикс въздъхна като си представи какво ще каже Лапад по този повод. Но реши да не спори.

— Да се лети около вас е феерия! — внезапно извика Аннет, която беше кацнала на облегалката на един свободен стол.

Паклус мълчаливо протегна към нея пълната си халба и Аннет отпи една капка пиво.

— Ние сторихме едно голямо и добро дело — тържествено каза Паклус и стана. — Може би някой някога ще съчини легенди и балади за това. Но засега — мълчание! Витамантите имат дълги ръце!

Всички закимаха с разбиране.

— Да вървим — Паклус кимна на Трикс. — Ще те изпратя до дома на Лапад.

Макар че вече се беше бил в истинска битка, Трикс прие с благодарност предложението на рицаря. И работата, разбира се, не беше във витамантите — нощният град крие множество неприятни сюрпризи, дори без магии: алчни разбойници, пияни хулигани, самаршански бедняци, които градските власти предпочитаха да наемат за копане на канавки и чукане на камъни…

Но към могъщия рицар, който придружаваше две момчета и малко дете, разбира се, никой не посмя да се приближи. Те стигнаха до къщичката на Лапад без никакви приключения. Прозорците светеха и се чуваше тиха музика от лютня. В градината бавно се разхождаше летящото огънче.

— О… — с нотка на завист каза Паклус. — Радион има гости… хайде, вървете, аз ще почакам, докато вратата се затвори след вас и ще продължа по пътя си…

— Къде ще отидете, рицарю, сър? — съчувствено попита Йен.

— Малко ли са хановете в Дилон? — Рицарят сви рамене.

— Не, не! Не може така! — Йен хвана рицаря за ръката. — Да вървим! Лапад е ваш приятел, ще ви приюти за една нощ.

Трикс си помисли със съмнение, че Йен прекалено много си въобразява. Разбира се, Паклус и Лапад са приятели, но не беше работа на Йен, който самият имаше права при Лапад колкото една мишка, да го кани в къщата!

— А ти как мислиш? — Паклус с надежда попита Трикс.

— Ще се обиди, ако не влезете! — убедено отговори Трикс.

Огънят — пазач направи един кръг около тях, но не ги спря. Трикс отиде до вратата и почука. Вътре продължаваше да звъни лютня и нечий приятен глас тихо и припяваше. Трикс бутна вратата и тя се отвори.

Пред очите им изникна зрелище, колкото учудващо, толкова и смущаващо.

Точно зад вратата, в коридорчето стоеше един чичо, който, ако се съдеше по лицето му, беше от простолюдието, но дрехите му бяха на богат човек — или търговец, или виден майстор от някоя от гилдиите. Под мишницата си държеше малко сандъче. Малко по-нататък седеше една старица със свадливо лице и стискаше в ръка брокатена кесия. Зад гърба и стоеше възрастен лакей. И търговецът, и старицата си хвърляха враждебни погледи. Точно до входа на големия салон, стоеше младеж с изящна външност, облечен в риза от дантели и батиста и панталони до коленете. И младежът държеше в ръцете си пакет.

— Накъде без ред? — възмути се господинът, когато Трикс се запромъква покрай него. — Аз, кажи-речи, от обяд чакам тук!

От джоба на Трикс изскочи Аннет и гневно запищя:

— Смрадливец! Падни на колене или ще се превърнеш в гнил пън! Пред теб стои ученикът на Радион Лапад — великият магьосник Трикс Соийе!

— Ами, веднага да беше казал, че си магьосник — спокойно каза чичото. — Моля, минете, ваше е правото… Но никак не ви приляга да заплашвате честния дърводелец! Нашата гилдия е уважавана в този град, без нас, за благородните господа няма да има нито люлки за отрочетата им, нито ще имат маси, на които да се нахранят, нито мебели, за да са уютни домовете им!