— Защо?
— Защото си риж.
— Чудо голямо! — искрено възкликна Йен. — Мислиш, че някой си спомня какъв цвят е косата му?…
Трикс скръбно си помисли, че всички порядъчни герои от хрониките си имат някакви отличителни белези. Един барон си имаше бенка във формата на меч, а друг херцог — дори във формата на корона. Маркиз Дакис имаше на левия си крак шест пръста. В най-лошия случай, работа би свършил и вълшебен кинжал, пръстен с печат или някоя церемониална чаша с герб…
— Гладен ли си? — попита Трикс.
Йен охотно кимна.
— Запомни тогава — аз съм истинският Трикс Соийе. А ти си… — Трикс се замисли.
— Твоят отдавна изгубен брат? — с надежда попита Йен.
— Не!
— Тогава, твоят верен оръженосец?
— Оръженосец се полага чак на четиринайсет — намръщи се Трикс.
— Истинският Трикс — ехидно подметна Йен — днес има рожден ден. Днес на масата трябва да има пай с моркови и ябълки… Оръженосец — на по-малко, не съм съгласен!
— Застани на колене — заповяда Трикс.
Йен послушно коленичи на дъното на лодката.
Трикс взе греблото в ръце и внимателно докосна с него рамото му. Каза:
— Аз, съхерцог Соийе, с правото, дадено ми по рождение, вземам теб, Йен за свой оръженосец и ти присъждам герб и благородническа титла. От днес ти си Йен… Йен, кавалерът на Веслото. Твоят герб ще бъде сребърно весло на светлосин фон.
— Не може ли златно? — попита Иен.
— Злато на светлосин фон се полага само на особи с благородна кръв — каза Трикс.
— Сребърното също не е лошо — миролюбиво заключи Йен.
— Аз, съхерцог Трикс Соийе — продължи Трикс — се задължавам да те обучавам и защитавам, да ти осигурявам покрив над главата и храна… по възможност.
— Освен всичко това, аз трябва да получа и някакви специални привилегии — напомни му Йен.
— Подарявам ти правото да седиш с гръб към мен — великодушно каза Трикс. — Иначе няма да ти е удобно да гребеш.
— Благодаря. А може ли да получа малко храна още сега?
2
Старата, но все още здрава лодка плаваше надолу по реката. Двете момчета си говореха.
— Ако имахме кукичка и тънка жилка, можехме да хванем риба — на глас разсъждаваше Йен. — Някоя голяма.
— И какво ще правим с нея, нали е жива? — не схвана Трикс.
— Как какво? Ще я цапнем по главата, после ще я изкормим и ще я изядем. Ако е посолена, става и сурова за ядене.
— Имаш ли нож?
— Не… И сол нямам.
— Нямаш нито кукичка, нито жилка. Като пристигнем в Дилон… къде в града може да се хапне?
— Толкова ли си загубен? — зачуди се Йен. — В някой хан, кръчма или таверна. Има и механи, но там е за благородници.
— Нали съм благородник — къде повече?
— Ах, простете, забравих — изсумтя Йен. — Тогава ще отидем в някоя механа.
— Колко пари имаш — попита Трикс.
Йен не бързаше да отговаря и Трикс го бутна с крак.
— Три сребърни монети — призна си Йен. — Ще стигнат за дълго.
— И аз имам толкова. Три сребърни монети — каза Трикс. За кесията, която Гриз му беше дал, той предпочете да не споменава. — Заедно с дрехите ли ви дадоха парите?
— Бяха в джобовете. Виждаш ли какви тъпаци — даже джобовете не бяха претърсили!
Трикс въздъхна. Херцог Гриз го раздаваше нашироко.
— Кажи ми за генеалогията на съхерцозите Гриз и Соийе — каза той.
— За какво ти е, нали ти си Соийе? — ехидно попита Йен.
— Глупак. Да не мислиш, че съм запомнил всичко? За това си има херолди.
— В седемстотин и пета година, при изворите на река Далечна в Сивите планини, пристигнал керван от заселници. Кервана водели богатият търговец Крон Гриз и капитанът на стражите Сел Соийе. И макар че злато в Сивите планини нямало, земите им се понравили и те основали съхерцогството на Соийе и Гриз…
Трикс си помисли, че новите земи бяха станали съхерцогство едва след половин век без малко, когато техни управители са били вече синът на Сел Соийе и дъщерята на Крон Гриз. Кралят не раздавал титли на всеки авантюрист. Впрочем, бъдещите съхерцози се оказали достатъчно умни и плащали редовно на краля своите данъци и осигурявали хора за войската му…
— Продължавай — заповяда Трикс.