— Браво на братята! Как го завъртяха! Трикс, я покажи майсторлъка си. Как ще помогнеш на стария мелничар?
Трикс се замисли.
— Дядо, а вашите синове, нямат ли някакви белези, които да се различават? Някакъв белег по рождение…
— Единият от детството си има следа от каиша ми на лявото бедро, там, където го фрасна токата — спомни си дядото. — Другият няма нокът на едното кутре, падна му, когато воденичният камък му притисна пръста… А третият има белег на крака си — разтоварваше една каруца и изпусна буре… Но кой кое — не помня!
— Данните са недостатъчно — печално каза Лапад. — Логиката в случая е безсилна…
— Да използваме заклинание за подобряване на паметта? — предложи Трикс.
— Не бих те съветвал — каза Лапад. — Когато човек е на такава преклонна възраст и най-безобидната магия може да го убие.
— Тогава, заклинание за истина! — каза Трикс — Братята да си признаят кой кой е…
— Ще се оплачем на регента! — каза единият брат.
— Забранено е да се използва такава магия спрямо честните хора! — добави вторият.
— А да криеш кой си от благородни подбуди — не е престъпление! — заключи третият.
Трикс се замисли. Лапад го гледаше усмихнат.
— Добре — каза Трикс. — Кой има на бедрото си следа от каиш?
Братът, който стоеше отляво, вдигна ръка.
— Кой няма нокът на кутрето си?
Братът, който стоеше в центъра, вдигна ръка и показа нокътя си.
— А белег на крака?
Братът, който стоеше отдясно, кимна.
— Това е напълно достатъчно — каза Трикс. — Добрият брат не може да е заслужил бащиния гняв да такава степен, че да получи за цял живот белег от колана. И така, отляво е или силният, или умният. Умният брат не би могъл да притисне пръста си между воденичните камъни. Значи в центъра е или силният, или добрият. Силният брат не би изпуснал бурето. Тоест, в дясно е или умният, или добрият.
— Аз мисля, че това изобщо не ни помага… — почеса се Паклус.
— Това ни дава всичко! — тържествено отвърна Трикс. — Да допуснем, че от ляво е силният. Тогава, в средата е добрият. А от дясно е умният! Нали?
— Ами ако отляво е умният? — попита Паклус.
— Тогава, в средата е силният, а в дясно — добрият!
— И какво от това? Имаме два варианта — и двата, еднакво вероятни. Лапад е прав, тук логиката е пас!
— Ние знаем със сигурност, че този в средата, който не е умният, не е най-големият син! — гордо каза Трикс. — Той няма да получи мелницата!
Синът в средата зяпна. Погледна братята си. Те извърнаха глави.
— А дребният добитък, като магаре и котарак, може да се раздели в работен порядък — продължи Трикс. — Склонен съм да вярвам, че умният брат също не би получил каиш по задника. Значи от ляво е силният! При това положение, в средата не е силният, нито умният, а добрият, което се потвърждава от факта, че заради добрата си душа, той се е опитал да работи на воденицата, без да е подготвен! И, разбира се, братът, който си пада по умствения труд и стои от дясно, не е могъл да се справи с товаро-разтоварната работа. Край! На силния — магарето, на добрия — котарака, а на умния — мелницата!
Дядото се почеса по главата.
Пръв не издържа братът отдясно.
— Аз ли не ставам за работа?! — викна той. — Аз ли?! Когато трябва нещо да се мъкне, или да се товари, все мен търсят — затова се нараних!
— Аз ли не съм умен?! Аз ли съм си притиснал пръста в камъните, защото не ме бива?! Ами че аз от петгодишен съм на мелницата, затова си притиснах пръста! — обиди се братът, който беше в средата.
— Мен ме пердашеха само заради добрата ми душа! — бушуваше братът от ляво. — Те правеха белите, а след това ме молеха: „Братко, кажи, че си ти, теб татко те обича, няма да те бие силно!“
Трикс погледна гордо към вълшебника. Той пък кимна одобрително. Тогава Трикс смигна на Паклус, който съвсем се беше объркал и му каза:
— Логиката изобщо не може да бъде приложена в човешките отношения. Всеки факт може да бъде тълкуван по всякакъв начин. Точно това направих аз. Главното тук беше да се разгневят спорещите, те да се обидят на несправедливостта.
— Той наистина ще стане добър вълшебник — призна Лапад. — Донесохте ли малко брашно, дядо? Нека силният ти син го занесе в килера. И край, край! Приемът свърши!
Когато старецът, заедно със смутените си синове си тръгна, Радион, с доволен вид изтри ръцете си в работната си мантия и каза: