— Добра вечер! Три златни, шест сребърни монети… Гъска, брашно, кошничка с яйца, няколко нови кърпи, парче кадифе за нова мантия, две заклани кокошки… ей, момче… как ти беше името…
— Йен, ваша мъдрост.
От неочакваната титла, Радион леко се смути, но не й обърна особено внимание:
— Младежо Йен, върви в кухнята, оскуби кокошките и ги опечи с подправки. Можеш ли?
— Разбира се! — Йен се стараеше с всички сили да покаже своята полезност. — Халанбери, стига си бърка в носа! Тръгвай да приготвим вечеря!
— Аха!
— Този, малкият да си измие ръцете със сапун! — викна след тях вълшебникът. Въздъхна тежко и промърмори, докато се спускаше в креслото: — Толкова се надявах, че някъде по пътя, тези дечурлига ще се изгубят…
— Лапад, така не бива, това са деца! — с упрек каза Паклус и седна до него.
— Ако бяха възрастни, щях да ги превърна в нещо полезно за домакинството! — запъна се Лапад. — Апропо… как мина вашето… пътешествие?
— Удачно — отвърна Трикс. — Кня…
— Тихо, тихо, тихо! — замаха с ръце Лапад. — Не ме интересуват твоите роднини, твоите любовни похождения и неудобствата ти по пътя. Излезе в отпуска — какво по-хубаво?!
Трикс въздъхна.
— Никой ли не загина?
— Абсолютно — каза Паклус, след като поразмисли. — Нали мъртвите не могат да умрат втори път?
— Не, не и не! — затръска глава Лапад. — Те само могат да намерят покой. Това е съвсем друга работа. Аз тук бях принуден да окажа малко помощ на местното население. Нали разбирате… — Той помълча. — Трябва да се яде!
— В днешно време го няма предишното уважение към магията… както и към изкуството на меча… — кимна Паклус. — Няма да повярваш, че успешния край на нашия поход, ние отбелязахме в една ужасна таверна. С пиво! Там дори нямаше благородно вино…
— Трикс, в бюфета! — изкомандва Лапад.
Трикс извади и донесе от бюфета тумбеста бутилка (изглежда Лапад не беше преброил точно даровете на благодарните граждани) и по своя инициатива, три чаши. Лапад отпуши запечатаната с восък тапа и наля вино и на тримата.
— Седни — покани той Трикс.
Трикс примъкна един стол и седна при рицаря и магьосника.
— И така, млади мой ученико… — Вълшебникът подуши виното и удовлетворено кимна. — И така, млади мой ученико, аз съм много радостен да ти съобщя следния факт — ти преминаваш от редови хвалач в подавач!
— Браво! — каза Паклус и отпи от виното.
— От този момент, ти можеш да ми помагаш в магиите, да твориш собствени вълшебства без разрешение и да поздравяваш другите вълшебници, не, покланяйки им се до кръста, а само с вежливо кимване! Сега ще почувстваш как расте твоята заклинателна книга…
И действително, Трикс почувства, че нещо помръдна на кръста му — неговият Айпод уголеми размера си.
— А колкото до твоя ученически жезъл — можеш да го превърнеш във вълшебен!
— Как? — възхитен, попита Трикс.
— Как — как? Омагьосай го!
— Как именно?
— Ах, да, няма как да знаеш. Табелите за ранговете… — кимна Лапад. — Така… жезълът на хвалача по всичко прилича на вълшебен, но всъщност е обикновена пръчка.
— Знам — тъжно кимна Трикс.
— Жезълът на подавача е нещо много по-сериозно! Можеш така да го омагьосаш така, че когато потрябва, да свети със страшна червена или с магическа зелена светлина, или така, че когато удариш с него по земята или някого от враговете, той да изпуска снопове искри, или пък в момент на голяма опасност, когато ръцете ти се изпотят от страх, да започне заплашително да ръмжи и страховито да стене. Но само едно от трите!
— Аха… — Трикс се замисли. — Ами жезълът на помагача?
— Жезълът на помагача може едновременно да свети, да хвърля искри и да издава звуци!
— А на истинския вълшебник?
— Истинските вълшебници са ограничени единствено от фантазията си — засмя се Лапад. — Аз, например, обичам, когато ударя с жезъла, да цъфтят цветя. А ако се уплаша, от нея ще излети ято зловещо грачещи гарвани и ще започне да кръжи над мен.
— Всъщност, какво прави вълшебният жезъл? — тихо попита Трикс, предугаждайки отговора.
— Прави впечатление на околните — също толкова тихо отговори Лапад. — Искам да разбереш, момчето ми — деветдесет процента от работата на вълшебника е работа за зрителите!