Трикс кимна.
— Затова пък, ефектният жезъл ще ти помогне да твориш по-силна магия! — ободри го вълшебникът. — Хайде, пий до дъно, мой славни подавачо!
Трикс въздъхна и пресуши чашата си на един дъх.
Виното беше гъсто, сладко и силно — къде-къде по-силно от виното, което той беше свикнал да пие в дома на родителите си. Главата му се замая.
— Той се представи чудесно в битката — вметна Паклус. — И от самото начало…
— Нищо не искам да слушам! — с болка в гласа възкликна Лапад. — Нищо! Нямам право!
— А ако разкажа история, която се е случила с мен незнайно кога и незнайно къде? — попита Паклус. — Веднъж при мен дойде един мой познат млад магьосник…
— Това е добра идея! — грейна Лапад. — Само без имена!
Йен и Халанбери тържествено донесоха от кухнята печените кокошки. Лапад, чието настроение се оправи окончателно при вида на храната, откъсна за Йен крак и крилце, на Халанбери — крак, след което ги прати да вечерят в кухнята. Съдейки по хихикането, което се чуваше от време на време и по тракането на чиниите, там те изобщо не скучаеха.
— И в този момент, ние видяхме кораба на вита… на неприятеля! — разказваше Паклус.
Аннет, която през всичкото време мрачно летеше из стаята, се спусна до ухото на Трикс и му пошепна:
— Мили, и аз ще отида да вечерям…
— Къде?
— Ами тук наблизо има едно място… — мъгляво отвърна феята. — Остави ми парченце от сладкиша, моля те!
— От кой сладкиш?
— От този, който сладкарят донесе на Лапад — благодарност за… за един еликсир — днес Аннет предпочиташе да се изяснява с недомлъвки. — Чао, мили!
Феята отлетя, а Трикс, който по молба на вълшебника отиде още веднъж до бюфета за нова бутилка вино, продължи да слуша историята за своя героизъм. Към виното вече посягаше много предпазливо, но въпреки това, съвсем скоро започна да клюма и за малко да проспи завръщането на Аннет.
— Целувки на всички в тази зала! — възкликна феята, влитайки през отвореното прозорче. И започна с весел смях да кръжи и да танцува над масата.
Лапад и Паклус, които току-що бяха обсъждали дали ще успее злият витамант да се добере по морското дъно до Кристалните острови, млъкнаха и я зяпнаха.
— Защо сте толкова мрачни? — засипвайки магьосника и рицаря с блестящ сребрист прашец, питаше феята. — Защо не се радвате, заедно с мен? Искам да е весело! Искам да празнуваме!
— Аннет, кажи ми, ти можеш ли да станеш висока колкото нас? — попита Паклус, поглаждайки брадата си.
Лапад, който вече беше задавал този въпрос, скептично се усмихна. Но феята неочаквано престана да танцува във въздуха и отвърна:
— Да. Но затова ще трябва да ме целунеш.
— Аз съм готов! — на мига отговори рицарят.
Аннет се спусна и кацна върху протегнатата длан на Паклус. Лапад изхъмка със съмнение. Рицарят се прокашля, много внимателно поднесе Аннет към устните си и я млясна.
— Ха-ха-ха-ха-ха! — стремително отлитайки към тавана, завика Аннет. — Толкова голям, а вярва в приказки! Аз съм фея на цветята! А цветята са малки! Аз не мога да порасна! Ха-ха-ха-ха-ха! Какво се мръщиш, сър рицарю? Няма защо! Всеки път, когато се намръщиш, в света умира по една фея!
— Ако не престанеш да се кикотиш, една моя позната фея, със сигурност ще умре! — кресна рицарят и стана червен като домат.
Феята се изсмя презрително, но се отдалечи и млъкна. Лапад стана, отиде до кабинета си и се върна с кутия шоколадов сладкиш, който остави на масата:
— Аннет, заповядай при нас. Жалко, че не можеш да ни правиш истинска компания, но…
Не се наложи дълго да я уговаря. Трикс, който от няколко минути вече почти заспиваше, за една секунда затвори очи. След това видя, че половината сладкиш е изяден!
— Бива си те! — възкликна той. — Колко излапа за една секунда!
Лапад, Паклус и Аннет го зяпнаха с недоумение. Изведнъж Трикс се усети, че от кухнята не се чуваха гласовете на Йен и Халанбери, под масата се бяха събрали пет бутилки от вино, а в ръката на магьосника се беше появила отнякъде димяща лула.
— Ти спа цял час седнал, мой млади ученико — меко каза Лапад. — Върви да си легнеш. Можеш да легнеш в моята спалня. Аз ще пренощувам в кабинета си.
— Ако въобще си легнем! — бодро каза Паклус.
Трикс не пожела да спори и да настоява — така и така, очите му се затваряха. Той тръгна към спалнята на магьосника. Ако се съдеше по леглото му, Лапад не беше лягал цяла седмица. Смъкна обувките си, съблече куртката и без да се съблича повече се повали на леглото. Сложи под възглавницата книгата — Тиана, която грижливо беше крил в пазвата си, дори когато заспа на масата. Не се сдържа, измъкна я и известно време я разглежда, като поглаждаше буквите Т.И.А.Н.А.