Събуди го Аннет — вече като че ли беше сутрин, защото навън съмваше, но за Трикс беше минал само един миг, откакто беше затворил очите си. В началото той долови само една тиха и нежна песен:
Тази приспивна песен беше най-разпространената в кралството, но също така имаше и доста съмнителна слава. Разправят, че хората я научили от кръвопийците-елфи и от другите зли и разпуснати малки народи, които само дебнеха в тъмното, за да нападнат сънените деца. Но елфите и останалата съмнителна измет отдавна бяха натирени вдън гори, а приспивната песен притежаваше остатъчна магия и много добре приспиваше непослушните деца. Нали всяко културно наследство трябва да се пази! Затова през цялото си детство, Трикс заспиваше с тази песен…
Аннет припяваше песничката и подпъхваше одеялото му от всички страни. Не че Трикс се нуждаеше от това — беше топло, но на всеки му е приятно, когато се грижат за него…
Под напева, който му беше познат от младенческите години, Трикс започна отново да заспива. Но Аннет внезапно замлъкна. След това силно ощипа Трикс по бузата и възмутено викна в ухото му:
— Нямаш нито срам, нито съвест! Какво си мислиш, че правиш?!
— Какво?! — Трикс седна уплашен в леглото и издърпа одеялото до брадата си.
— Ти замъкна невинното момиче в леглото си! — Аннет обвинително посочи книгата.
— Ама това е книга! — възмути се Трикс.
— Е, и?
— Тя само лежи до мен! Даже в баладите… — Трикс беше сънен и не можа да си спомни историята, която му трябваше, но после фразите от приключенията на барон Хмар изплуваха от само себе си. — Когато доблестният Хрей спаси прекрасната Азол от лапите на разбойниците, той легна до нея, за да си почине…
Аннет се намръщи. Попита го:
— Така ли е казано?
— Ами да… легна, за да си почине, а своя верен меч Оксогон положи между себе си и Азол…
— Виждаш ли! — Аннет запърха с крилца. — Единствената ситуация, когато благородният юноша може да легне в едно легло с дама е, когато между тях има положен остър меч!
Трикс помисли и реши, че Аннет е права. В баладите, героят или лягаше до дамата, а веднага след това следваше сватба, или в леглото те бяха трима — героят, неговият меч и дамата му.
— Аз нямам меч — призна си той. — Може би жезълът ще свърши работа?
— Прибери момичето в шкафчето — тропна с крак във въздуха Аннет. — Дръж се, както подобава!
Засраменият Трикс скри книгата в нощното шкафче, като предварително измъкна оттам един изсъхнал сухар, стара лула, празно шише с надпис „Ароматна вода № 4“ и остатък от молив. Всичко това очевидно принадлежеше на Лапад.
Едва сложил глава върху възглавницата, той видя, че върху леглото се е нагласила Аннет и го гледа умилено в очите.
— Какво? — попита Трикс.
— Каня се да поспя, мили!
— Как не! Като благороден юноша… — Трикс хвана феята с два пръста за талията — аз съм длъжен да те пратя да спиш на табуретката!
— Неблагодарник — изхлипа феята и се изтръгна от ръцете му. — Добре, добре, затвори ме в кутийка, сложи ме в шише, завържи ме с конец… — тя замълча за секунда, след което възкликна с неочакван ентусиазъм: — Завържи ме! Завържи ме, мой строги господарю!