— Обичаш я — каза тя. — Щом казваш, че не знаеш, значи я обичаш.
Те помълчаха известно време.
— Искаш ли да те преомагьосам? — попита Трикс. — Така, че да не ме обичаш…
— Не! — Аннет излетя нагоре. — Не смей да си го помисляш! Ако го направиш, ще поискам да си отмъстя и ще започна да правя какви ли не гадости! И второ… и второ — да не си посмял! Не искам да се преомагьосвам!
Те пак замълчаха.
— Трикс и Тиана — мрачно произнесе Аннет. — Трикс и Аннет… Трикс и Тиана… Трикс и Аннет… Трикс и Аннет не звучи добре, като се замислиш. Звучи като име на болест.
Трикс изсумтя.
— А Трикс и Тиана звучи като името на някоя гореща южна страна, където всички тичат насам-натам с копия и без гащи! — отмъстително добави Аннет.
Трикс не каза нищо.
— Значи — печално каза Аннет — щом ти я обичаш толкова много, ще трябва и аз да я обикна. И дори да се грижа за нея — добави тя с отвращение. — Какво да се прави… Но запомни — няма да носиш със себе си в леглото книгата!
— Няма — съгласи се Трикс.
— Ако ти се доще да я целунеш по корицата — ще го правиш не по-често от един път в денонощието и то под мое наблюдение!
— А може ли да я погалвам по страниците?
Аннет се замисли.
— Може би, да. Само не по корицата. И не по първата страница.
— Може ли да я чета?
— Последната страница, може — кимна феята. — Смятай това за съвет.
Трикс кимна.
— И така — неестествено бодро произнесе феята — да затворим тази тема. С теб, ние сме приятели… за цял живот. Обичайте се… аз ви благославям.
— Ами, не знам, може Тиана изобщо да не ме обича…
— Тя не е чак толкова глупава! — избухна феята. — Върви да се измиеш. Лапад изобщо не си е лягал, вече разбута Йен и той приготвя закуската. Върви. Повече към тази тема няма да се връщаме… Ако искаш… Дори мога да ти ушия торбичка за тази… книжка. За да не я мърляш в пазвата си, а да виси на шията ти… — Аннет помълча и жлъчно добави: — Тепърва ще свикваш!
— А торбичката от какво ще е?
— Ще я ушия от розови листенца, конецът ще е от слънчев лъч, а иглата — от перо на феникс — със сладко гласче обеща Аннет. — От каквото намеря, от това ще я ушия, глупако! Порови из шкафовете на Лапад, твоят учител е такъв спестовник, че със сигурност ще се намери парче коприна… или някакъв стар парцал.
Трикс кимна с благодарност.
Както се оказа, магьосниците понасят нощния живот далече по-добре от рицарите. Радион Лапад беше бодър и весел, гордо седеше в едно кресло и оттам помагаше на Йен кухнята.
През това време, сър Паклус мирно похъркваше на пода, загърнат в стара конска попона. Призори, когато рицарят вече не се държеше на краката си, се опита да смъкне от стената един древен гоблен, който изобразяваше изгрева на слънцето и да се завие с него, но беше спрян от домакина и положен върху попоната, която намирисваше на конска пот.
Всъщност, в това нямаше нищо за чудене. Рицарите се славеха голямата си физическа издръжливост, освен това, те употребяваха съгряващите напитки в неимоверни количества. Но въпреки това животът им преминаваше изключително размерено. Сутрин — събуждане и дълго пиене на зелев или краставичен сок. През деня — пътуване, обяд, двубои с чудовища и други рицари. Вечерта, ако се случеше да им провърви — голяма битка с враговете. Ако не им провърви, което ставаше по-често — сражение с виното или с пивото в близката кръчма. А през нощта — дълбок и здрав сън.
Магьосниците пък от своя страна, нямаха никакъв дневен график. Сутрин магьосникът отваря очи и го изпълват гениалните му замисли. Редове от нови, могъщи заклинания, които ще разтърсят света, а него — вълшебника ще покрият с неувяхваща слава (както и със злато, разбира се), препълват главата му. Магьосникът закусва набързо, хваща перото и сяда зад писмената си маса (е, може да приседне върху някой гнил пън с надланника си, ако е на път). И ето, тържествения миг е близо… ето… ето сега ще се появят на бял свят вълшебните редове!
— Скъпи, не би ли могъл да поседиш с детето, докато почистя зеленчуците за супата? — пита жената на магьосника (да, да, колкото и да е странно, магьосниците са семейни люде).
Магьосникът се заема послушно да си играе с детенцето, тъй като на съпругата му се осмелява да противоречи единствено Черният властелин (всъщност, точно заради това Черният властелин се съгласи да стане такъв, след което превърна жена си в авлига и отпътува към своя Замък на ужасите).