Но ето че зеленчуците са почистени и магьосникът сяда отново да се труди над пергамента. Първите редове на заклинанието вече са готови, а перото е потопено в мастилницата.
Кристалната топка на масата започва да проблясва. Сигурно някой колега — вълшебник, иска да си поприказват за магиите и да се оплаче от главоболието си след вчерашния симпозиум.
Разговорът е приключен, магьосникът отново хваща перото. И гледа замислено кристалната топка.
Какво обаче става по широкия свят? Струва ли си да се започва работа по ново заклинание, преди да се разбере какъв е курсът на златния кралски талер към сребърния самаршански динар? И как е завършил инцидента между едно от големите и две от малките княжества в Сивите планини? Избран ли е нов глава на конгреса на витамантите? Освен това… освен това, може и да се позабавлява и да погледне с помощта на кристалната топка какво става в женската баня на Дилон. Просто така, за вдъхновение!
Ето, че всичко е приключило и магьосникът хваща отново перото. Ей сега ще настъпи мигът на творчеството!
Но тъкмо в този момент жена му го вика да обядва супа. И започва да го пили заради липсата, както на златни талери, така и на сребърни динари в тяхното семейство.
След обяда магьосникът малко си почива — трудно се работи на пълен стомах. След това идва градския херолд и го моли да му разкаже нещо за магиите, тъй като гражданите се интересували. Над какви заклинания работи в момента уважаемият вълшебник? А кое е първото заклинание, което е измислил? Трудно ли се става магьосник в днешно време — говори се, че било само с връзки? Вярно ли е, че някои от заклинанията на магьосниците били измислени от техните ученици? Кого от колегите си уважава вълшебникът, а кого — не чак толкова? Много ли плащат за заклинанията?
Херолдът си отива, а магьосникът остава, тъпо вторачен в кристалната топка. Всички прекрасни думи, измислени сутринта са се изпарили някъде. Или херолдът ги е отмъкнал със себе си, или са се попилели покрай дрънкането с колегите…
И така — цял ден.
Ако магьосникът е ерген, пречат му, вместо жената и детето, глупавият му слуга и поредният авантюрист, който е решил да отмъкне от съкровищницата на магьосника артефакт, който никога не е съществувал. Ако магьосникът е на мисия, пречат му мравките, които са го полазили под мантията, глупавите въпроси на партньора му — рицар и идиотските изцепки на партньора — крадец, поривите на студения вятър, който все не може да омагьоса, или прекалената жега, от която няма къде да се скрие.
И така, чак късно през нощта, под светлината на звездите и вълшебния огън, магьосникът започва да твори своите заклинания. И вече не са толкова прекрасни, каквито са му се стрували сутринта.
Но това не е проблем.
Така че магьосниците прекрасно понасят всяка дневна програма. Могат еднакво добре да не работят и сутрин, и вечер, и през нощта. И никак не е чудно, че тогава, когато сънят вече е повалил рицаря, вълшебникът отваря поредната си бутилка вино.
— Добро утро, господин Лапад — вежливо поздрави Трикс. — Да помогна ли на Йен в кухнята?
— На подавача не му приляга да се занимава с готвене — отвърна Лапад. — Нека Йен… щом се е стоварил върху нашите глави… да си заработи прехраната.
Трикс мислено много се зарадва. Изглежда Лапад все пак беше решил да остави Йен тук. Но не даде да се разбере, а само кимна и попита:
— Какво ще разпоредите за днес, господин Лапад?
— Прости работи. Ще закусим и ще започнеш да събираш багажа.
Трикс го загледа учудено.
— Отиваме в столицата, глупави ученико! При крал Меркел.
— З-защо? — заекна Трикс.
Столицата беше далече. А кралят — много сериозно нещо! Трите княжества, волните барони, кралските територии — цялата огромна държава вече много години ликуваше под владичеството на древния род Маркел. В сравнение с владенията на краля, дори княжество Дилон беше малко и скромно, да не говорим за съхерцогството на Соийе и Гриз…
— За да се занимаем с това, което приляга на вълшебниците — сурово отвърна Лапад. — Ще задаваме въпроси. Ще търсим отговори. Закуси здраво, млади подавачо, защото скоро няма да обядваме!
Трикс въздъхна и седна на масата.
3
Ако се съди по това колко песни, които възпяват пътищата, са написани, значи няма нещо, което да е по-скучно и уморително от пътешествието.