Синът на Маркел Нерешителния (както можем да се досетим, той бил единственото дете в семейството), крал Меркел Спестовния, заповядал за сметнат колко ще излезе именуването на столицата, която вече отдавна всички наричали просто Столицата, след което заповядал да изчегъртат пергамента и да го върнат в канцеларията.
Ето как се случи Лапад и тримата му непълнолетни спътници да пътуват към безименния град. Впрочем, той нямаше да бъде вълшебник, ако не беше погледнал на ситуацията от собствената си камбанария… по-точно от собствената кула.
— Името е много важно нещо — разсъждаваше Лапад, яздейки чистокръвния си кон, който би бил чест и за най-знатния аристократ. Трикс, Йен и Халанбери се тръскаха до него в каручка, в която беше впрегната стара сива кобила. — Името съдържа в себе си наименованието, символа, отваря пътя към целта… Разбираш ли?
Трикс поклати неуверено глава.
— Да речем, че искам да те превърна в жаба — каза Лапад. Трикс, на когото примерът никак не се хареса, се намръщи. Затова пък, Халанбери се заслуша внимателно. — Ако не знам името ти, ще ми се наложи дълго да те описвам: високо, слабовато момче, с черна коса, със зяпнала уста, наивни очи и така нататък. А ако знам името ти, просто казвам: „Момчето, което се казва Трикс и което стоеше до мен, внезапно позеленя и се превърна в жаба!“
Трикс погледна изплашено ръцете си, опипа лицето си и каза:
— Не стана.
— Разбира се, че няма да стане! — възкликна Лапад. — Такива прости заклинания, отдавна са се изтъркали. Един-два пъти някой е превърнал някого в нещо. Втори път. На третия път, обектът, върху когото е приложено вълшебството само е позеленял. На четвъртия път е изквакал. А на петия път не се е случило нищо. И това, че заклинанията се изтриват от употреба е чудесно, защото иначе всеки, който си поиска би могъл да чародейства!
— Това лошо ли е? — поинтересува се Йен.
— Разбира се! — възмути се Лапад. — Магията може да бъде поверявана само на умни и зрели хора. Защото… Скарват се мъж и жена и тя, хоп! — превръща го в миризлив козел. Или мъжът я превръща в глупава кокошка. Съсед се развикал на съседа си — онзи го превръща в купчина тор. Целият човешки род би се затрил! Затова името е голям помощник на магьосника, то му помага да прицели заклинанието си. Представи си, че започва война. И врагът е решил да унищожи столицата ни, да употреби магия за масово унищожение. Събира най-добрите си вълшебници и те измислят могъщо заклинание… Как обаче да го прицелят? Ако не могат да кажат: „Огненият дъжд се изсипа от почернялото небе върху еди-кой си град?“
— Може да се каже: „Огненият дъжд се изсипа от почернялото небе върху Столицата“, — предположи Трикс.
— Коя? Собствената? Магията е като водата. Винаги търси най-прекия път. Ако кажеш „върху Столицата“, ще удари по твоята столица.
— Може да се каже: „Огненият дъжд се изсипа от почернялото небе върху столицата, където властваше злобният тиранин Маркел Веселия, палейки разкошните дворци и жалките бордеи, рушейки каменните стени…“
— Ей! Ей, замълчи! — Лапад погледна разтревожено Трикс. — Малко по-внимателно, Трикс… все пак си вълшебник. Остава само да подпалим собствената си столица!
— Значи става и така? — попита Трикс. — Може и без име, а?